МАРТЕН КАЛЕЕВ
официалният сайт
ДИНОЗАВРИЯ
С МОИТЕ ЗЕМЛЯЦИ И РОДСТВЕНИЦИ:
ПРЕВОДАЧА НА МАРКЕС, БОРХЕС, КАРПЕНТИЕР, УНАМУНО, ПЕСОА - РУМЕН СТОЯНОВ
И
С ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК "ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС" ЙОРДАН АТАНАСОВ,
ГОВОРИМ ЗА КУРИОЗИТЕ И ПОСТИЖЕНИЯТА В СВЕТОВНАТА И В НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРА, ЗА ИЗПИТАНИЯТА НА ПРЕВОДАЧА, ЗА СЕЛО ДРАГАНОВО И ЗА НЕГОВИТЕ БЕЗБРОЙ ВРЪЗКИ ПО СВЕТА.
СТИХОРАБОТНИЦИ С ОБЩА КАУЗА, КОИТО МАЙ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ,
ЧЕ СМЕ ОБИТАТЕЛИ НА ... ПОЕТИЧЕСКАТА ДИНОЗАВРИЯ.
ДОМАКИН БЕ РБ "ГЕО МИЛЕВ" - МОНТАНА, С ПОДКРЕПАТА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - МОНТАНА,
АЗ, КАТО МОДЕРАТОР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ ОТ ОБЛАСТ МОНТАНА.
Публикацията е в съботния брой - 15 юни 2024 г. на в. "24 часа".
Поради начина на оформяне на блока върху страницата: моето мнение относно "Моето любимо стихотворение" е поставено след края на стихотворението "Здравей, самота" на поета Dario Jaramillo Agudelo!
Поради неочаквания интерес във ФБ и за да внеса яснота, ето моето мнение:
Четенето на поезия е сравнително „лесна“ работа.
Но разбирането ѝ, особено осмислянето ѝ, приемането ѝ, е нещо като съдбовен, интимен избор.
Изисква емоционална и интелектуална подготвеност, към които цял живот прибавяш и те все си остават някак непълни и недовършени.
В душата на всеки понякога се гонят кълбовидни мълнии и точно когато няма никакви изгледи те да бъдат укротени, изведнъж попадаш на текст, който ги смирява и дори подрежда хаоса в теб. Внезапно си проникнал в нечия съкровена истина, която много прилича на …твоята.
Обгръща те обаятелна близост.
Става ти по-тихо, дори загубената надеждата се е завърнала и те съзерцава на прага на душата ти!
Всеки си има своя причина да чете или да не чете поезия.
Да избира кое стихотворение да му е любимо – то, наистина любимото стихотворение, в никакъв случай няма и не съдържа ултимативен смисъл, т.е. не се отнася за всички.
В днешния „неограничен“ пазар на наслажденията тихата съзерцателност и вглъбяване е лечебната доза на отрезвяването и смирението ни.
През тях можем да понесем дори себе си, а животът ни да не прилича на епикриза!
Ето една моя „находка“, от многото, над които дъхът ми се е стаявал. Този текст ме откри и завладя. Обяснението „на защо“ е в него.
Както и липсата на точен отговор!
мартен калеев
ЕТО И МОЯТ ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ВСИЧКО:
Годините постепенно реализират своя "времеви апартейд", като след определени събития ни класифицират като "необходими" или "излишни" хора.
Въпрос на елементарно броене - на позвъняванията, след които се чува приятелски глас "Как си?"
Е, как сте?
...Не пропускайте позвъняванията... за да не им изпуснете бройката!
Dario Jaramillo Agudelo
https://revistadiners.com.co/cultura/63239_homenaje-al-escritor-dario-jaramillo-agudelo/
Здравей, самота
Добре дошла, стара приятелко,
вярвах, че отсъстваш, а ти си била тук
скрита, смутена с мен;
добре дошла, сега като те виждам,
добре дошла, повече твой
е този дом, пулсирането на кръвта ми,
приемам те в обширното време на стихотворението,
в сладкия
сън, в изтръпването на лявата ми ръка,
изкъпи се с мен, сега един горещ душ,
който бие в гърба,
- а, голи, да, ти и аз сме едно -
заеми ми една от белите ти памучни ризи,
ела, да изпием едно кафе, без захар: както го пия
само с теб,
приятелко, досаднице, сянко,
да пушим, да видим как се променя цвета на планината,
слей се с мен, че да мога да гледам как
се зазорява,
ела, изпей ми една песен, понеси смеха ми,
за да се наслаждавам докрай, великодушна моя,
поведи ме, приветлива, към тази или онази книга,
нека ти почета на глас и ми кажи ако се отегчиш,
стани музика, възглавница; преобрази, магьоснице,
твоята същност в дим, на прага на виденията,
опивай се с мен от свещената еуфория на мълчанието,
халюцинирай, момиче на живота ми, и разкажи твоя разказ,
докато аз, неумел, пиша под твоя диктовка,
умълчавай винаги всяко очакване или надежда,
че да не усещам времето,
и танцувай с мен танца на усмивката
в окото на ума,
докато паднем, неразривно слети, поразени.
Международен фестивал
„СВЯТО СЛОВО“ –
Майски срещи на славянските творци -
БУРГАС `2024
В месеца на покровителите на Европа – светите братя Кирил и Методий, на българската азбука и славянската книжовност, за осемнадесети път Бургас става домакин на Международния фестивал „Свято слово“ – Майски срещи на славянските творци.
Откриването бе на 27.05.2024 г., от 18.00 ч., в Дом на писателя Бургас, ул. „Вола“ №1.
От първото издание през 2007 г. досега са гостували над 100 писатели от Полша, Хърватия, Русия, Република Северна Македония, Сърбия, Словения, Словакия, Украйна, Чехия, Черна гора, Босна и Херцеговина.
Тази година гости на фестивала бяха:
- Ерик Ондрейичка и Зузана Куглерова от Словакия;
- Милутин Джуричкович и Желка Аврич от Сърбия;
- Виолета Танчева-Златева от РС Македония;
- Леетив Намдаг Жанчивин от Монголия
и поети, писатели и преводачи от България:
- Ана Боянова, Мартен Калеев, Лидия Гълъбова, Иван Брегов, Димана Иванова, Асен Масларски – бард, Антония Филипова,
Васил Люцканов и др.
Във фестивалната програма творците взеха участия в литературни четения, творчески пленери, блиц конкурси за написване на стихотворения, вдъхновени от културните, исторически и природни забележителности на Бургас и на региона – о. Св. Анастасия, Рибарско селище Ченгене скеле, водопад Докузак в Странджа планина, исторически обект „Акве калиде – Термополис“, град-музей Несебър.
Почитателите на поезията се срещнаха с гостите и домакините на „Свято слово” на литературните четения от 27 до 30 май в Дома на писателя - Бургас. В Клуб „Модерен театър“ се състоя авторският концерт на барда Асен Масларски – участник във фестивала.
Акцент в програмата на тазгодишното издание е представянето на антологията "Преоткрити в словото", със съставител и преводач бургаската поетеса Наталия Недялкова – един от координаторите на фестивала.
Над 100 творби на 42 автори от 15 държави, преведени от 9 езика, са събрани в печатното издание. Голяма част от тях са на участници в „Свято слово“ през годините.
Приносът на Международния литературен фестивал „Свято слово“ за разширяване на контактите и сътрудничеството между творците от славянските страни расте с годините. Издадени са десетки книги от и на български език, множат се публикациите в литературни сайтове, списания и вестници, представящи бургаски автори зад граница. В рамките на фестивала се родиха идеи, които се превърнаха в проекти, някои от тях вече реализирани. Подписан бе меморандум за сътрудничество между Бургас и градовете на гостите участници. Все по-често наши творци са гости на литературни фестивали в Хърватия, Полша, Словения, Сърбия, Черна гора и РС Македония.
Организатор на Международния литературен фестивал “Свято слово” е Читалище “Любен Каравелов 1940”, с партньорството на Сдружение Бургаска писателска общност и с финансовата подкрепа на Община Бургас и частни дарители.
Фестивалната програма:
- 27 май от 18 ч. в Дом на писателя – Откриване – представяне и литературно четене на гостите;
- 28 май - Поетично пътуване с кораб из Бургаския залив, „Часът на поета“ на о. Св. Анастасия, а от 18,30 ч. в Дом на писателя - Премиера на сборника „Преоткрити в словото“ – Съвременни писатели в превод на Наталия Недялкова;
- 29 май - Посещение на Исторически обект „Акве Калиде – Термополис“: Минути поезия „Легенди за водата“. Посещение на град Несебър – световно наследство: Литературно четене и песнопения в църквата „Св. Йоан Кръстител“ и Музикално-поетичен спектакъл „Под небесния купол“ в Старата митрополия. 19,30 ч. Клуб „ Модерен театър“ - Концерт на Асен Масларски – участник във фестивала.
- 30 май - В магичната Странджа планина – на гости на с. Стоилово и посещение на водопад Докузак, събрал водите на 9 извора. Блиц-конкурс за написване на мистична поезия.
- 18.30 ч. в Дом на писателя – Награждаване на отличените в конкурса „Мистична поезия“ . Закриване на фестивала.
ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАМЕРИ
ДОБРА ДУМА
ЗА ТАЛАНТИВ ПРИЯТЕЛ
Многобройните почитатели на на Здравка Евтимова изпълниха отдел „Читални“ на РБ „Гео Милев“ - Монтана.
Повод за първото ѝ гостуване в областния град е нейната книга „Луничави разкази“. Здравка Евтимова говори откровено за житейския си път, за човечността, добротата и обичта към обикновения човек.
Словото ѝ премина през темите за красотата и богатството на българския език, както и за знанието като ценност. То бе адресирано главно към присъстващите млади хора.
Писателят Мартен Калеев връчи на Здравка Евтимова цветя и Поздравителен адрес от Дружеството на писателите от област Монтана, чийто председател е. В отговор тя благодари на всички, като нарече писателя Мартен Калеев "талантлив побратим, чийто книги са национално богатство."
65
К Р А Ч К И
ОТ
Л Ю Л К А Т А
на
"АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН"...
Защото… отдавна живея в Северозапада!
И му принадлежа!
Защото тук нещата са и така, и иначе,
ама не съвсем „така“!
В Северозапада, а не другаде, дори целувката на Юда може да те сгодява и жени, без на някой да му пука за мнението на Спасителя.
Мязаме на отшелници, които презират кръста, защото болката помнят и я преживяват ежедневно, ама по адрес на спасението вече …дори не се псува, повдигаш рамене и отминаваш за …някъде си.
А толкова ни обещаваха! Затова тук дори истината /не отскоро!/ е някаква си!
У Северозапада да си ерудиран, възпитан и фин е непростима вина.
Е, чувам, че и другаде май било така – налага се да живееш нащрек! Сигурен си,
че все някой те държи на мушка и чака сгодния момент.
Въпросът не е дали, а кога!
Едва ли ще пропусне… да те уцели – според родните хронисти Вилхелм Тел и Кид Шелийн са вземали от нашенци частни уроци. И не само по стрелба! Колкото до Кет Балу …щяла да си обръсне краката чак за Великден …в ефир, за да произведе „гореща“ новина. Щяла да пусне селфита във Фейса, но едва след като обиколи няколко телвизии…
Тук новогодишните празници са с привкус на меланхолична есен и с безброй блянове… за по-скорошно милостиво и продължително циганско лято!
Да, ще сменим календара, но душата ни ще остане все същата. За да се противи на бакалските сметки и да ни нашепва:
- Ако искаш истинско сбъдване и през новата година, пробвай с добро! То е спасителната котва на големия кораб „Живот“ в пристана „Остани човек завинаги“!
Дори в Северозапада, с който България започва или свършва!
Въпреки или заедно с нас самите…
- Кой ви е казал, че трябва да пиша литературно?!?
И логически, и емоционално отдавна не се побирам в „литературни канони“.
След като седна пред белия лист, се втурвам като буревестник над кипящо море, разлюляно от безумие.
Защото вие лично ми прошепнахте:
- Доброто и Злото са съратници, дори са едно и също Нещо!
Днес пък аз ще Ви прошепна:
- Това Нещо отдавна не съществува! Моля, запазете го в тайна! Защото иначе смъртта може да се пропие.
Или да се влюби...
От деня, когато го разбрах, съм:
яхнал черна котка,
свръх реалистичен,
преследвам съдбата си!“
Лесно е когато животът е усмихнат, лек и чаровен!
Но когато не е?
Когато не живееш под луна, небе и звезди, а нощем ръмжиш под бездушен таван?
Когато шепнеш наум:
- „Господи, толкова си хубава! Дори сянката ти е хубава!“
…А тя отминава. Всъщност, не се познавате!
Когато стоиш насред тоя скапан живот и залъгваш калпавия си късмет,
докато чакаш дъжда като истина. Сам! Неизвестно колко необходим и доколко излишен.
Някъде дълбоко в теб отеква като шепот:
- Искаш дъжд? Тогава измисли облак!
Нима не знаеш, че реалността не е достатъчна, а Истината е необитаема?...
CLICKBAIT – това не е Животът!
Крайно време е да се откажа от своя естетически и житейски опит.
Пречи ми!
Ежедневно хора и факти потвърждават прошепнатото:
- Човек, това звучи подозрително!
Нямам никаква представа какъв ще е епилогът на живота ми.
В душата ми набира неудържима инерция аксиомата:
"Познавателната сила на човека е все по-недостатъчна и все по-излишна в среда, в която користта е константа,
а посредствеността – идол!"
Нима не ни втръсна кой след/пред кого да се натиска да стане съвършено …противен.
А уж сме симпатяги до един…
Моите истини дори вече не са правдоподобни!
Живея си на стария дрес: улица „Разочарование“, номер – номерът ви е ясен, а градът и страната – вече губят значение.
В тях няма застраховка срещу …„Обезобразен от сполуки!“
Не дали, а кога ще бъдем заклеймени заради непростимия Грях – липса на пълноценен живот. Вече сме си патили за …различното мислене и несъгласията. Макар да не сме предлагали абсурди като „…нашенският Айнщайн да плете терлици“… На ишлеме!
Пък и Айнщайн-овци по нашия край не се бутат само …от сряда до събота!
„Обзавеждането“ на душата с поносими идеи не е панаирджийски купон, а изисква стратегия, по-велика от тази, на войната."
Някои ми се подхилват – ама друго си е да си мечтаеш в гурме-ресторант нейде из Дубай. В който и да е ресторант, но в Дубай – поне едно „завидно“ селфи можеш да си постнеш у Фейса от мястото на събитието, нали?!?
А вече дори не заспиваме.
Ами ако пропуснем момента на събуждането?
Искаме да събираме сънищата си, но не можем …да сънуваме.
Фарс е животът в този град и в тази държава! Не ми звучи утешително – фарсът може би е търсене на истинската същност!
Може би…
Дано отново да не се задават дни, през които ще ни е толкова студено, че и сенките ни ще носят шапки!!!
Ако ви се струвам като абсурдна шега, не ме вземайте на сериозно. Моретата в нас идват на приливи и само понякога преливат през очите ни.
От война към война! Да вървим!
„Човекът е изключително изобретателен в причиняването на мъчения!“
Може би светът ме чака да завия зад ъгъла, да затръшна вратата, за стане справедлив, добър и нормален.
Но ЕДВА след моето изчезване!
Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...
Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...
Среща-разговор с проф. Боян Биолчев през погледа на писателя Мартен Калеев в споделена среща с читатели от Враца. Оказа се, че известните хора имат непознати страни...