Нито една капка дъжд
не пада на случайно място!

мартен калеев-хайку.jpg

ЗДРАВЕЙТЕ!

Алманах "Огоста 2022"

Алманах "Огоста 2022"

Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада - всичките 10 броя!

Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"

Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"

Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022" - очи в очи с въпроса - имаха ли смисъл всичките усилия през тези години?

Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада

Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада

Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада

Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада

Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада

Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада

Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"

Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"

Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"

Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"

Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"

Съдът на читателя - да го посрещнем!

Алманах "Огоста 2022"

Алманах "Огоста 2022"

Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада

Мартен Калеев Алманах "Огоста" - 10 години

Мартен Калеев Алманах "Огоста" - 10 години

Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада - всичките 10 броя!

БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ИЗЧЕРПАТЕЛНОСТ

         КАРДИОГРАМА ВРЕМЕТО

Вече десет години Алманах „Огоста“ е националното издание на Северозапада и интелектуалното лице на Монтана. Обединява над триста автори от различни видове изкуства.

През 2021 година Дружеството на писателите от област Монтана навърши шестнадесет години, а заедно с Община Монтана през 2013 година поставиха Алманаха на литературната карта на страната. Вече десет години чрез него се изнася духовност в редица страни, където живеят българи или се изучава български език. На неговите страници за първи път са публикувани десетки творби и текстове от лабораторията на творците, които едва по-късно са били завършвани в самостоятелни проекти и книги, получавали са признание и в страната, и в чужбина. Творческият възрастов диапазон е от седемнадесет до деветдесет и две години. Съизмерването на талантите е в свободна и пряка конкуренция на текстове, без значение от пристрастия и принадлежности към литературни кръгове и общности. На алманаха, като престижно поле за изява, са се доверявали както земляци и млади дарования, още търсещи своя облик, така и признати автори от академичните среди, творци с безспорен авторитет сред носителите на престижни национални и на европейски награди, световни имена в прозата и поезията от пет континента.

Във всеки брой алманах „Огоста“ отбелязва и припомня годишнини, творби и творчески биографии на значими автори от Северозапада и страната с принос към националната и световна културна съкровищница. Изданието търси и намира своите духовни побратими и у нас, и по света, някои от които са в центъра на духовни средища, училища, творчески кръгове, арт салони, вестници и телевизии, университети и др. поприща. В България и в чужбина, на хартиен и в електронен вариант, Алманахът достига до над седемдесет библиотеки, до автори и читатели от балканските страни и още от Бразилия, Куба, Аржентина, Китай, Испания, Гърция, Кипър, Австралия и много други държави. Бяха открити и се утвърдиха връзки със  земляци от Чикаго, Ню Йорк, Ню Мексико, Лондон, Сидни, Милано, Франкфурт, Рим и другаде – списъкът е дълъг. В рубричните панели „Психограми на безсмъртието“ и „Духовни виадукти“ са публикувани десетки уникални образци на изкуството в превод от английски, португалски, испански, руски, японски и др. езици.

За пръв път бяха публикувани уникални и неизвестни страници за Радичков, за Паскин, за нашенеца Давид Банков – мъж-първопроходник и меценат на изкуствата, който основава 12 града в Бразилия.

Не случайно през годините получихме десетки пожелания и благодарности, вкл. и от такива авторитети като Anderson Braga Horta, бразилски писател, дълги години законодателен директор на Камарата на депутатите в Националния конгрес (Парламента), със заслуги към разпространението на българската книжнина. Можем да прибавим и благодарствените писма на посолството на Бразилия, на автори от Латинска Америка.

Съвместно с българския Пен-Център и с Националния литературен музей в рубриката „И своя корен ще докосна сам“ осветяваме имена, разнасящи българското слово и писменост по света.

Създадени са и се поддържат връзки с регионални писателски общности и издания от Пловдив, Бургас, Добрич, София, Видин, Враца, Ботевград и др. градове.

В рубричния панел „Духовни виадукти“ са представени автори, които вече са на световния литературен глобус и са център на активна духовна дейност в престижни издания, електронни медии, интелектуални кръгове. Те нито за миг не са прекъснали връзката си с родната земя. Алманахът всъщност издирва родолюбци и духовни люде, с които обединява усилията си, за да дадем ясен отговор на питането „Що сторихме „ний за свой си край“, град и държава?

Според оценката на видни интелектуалци, алманахът вече е сред водещите издания в страната, чието измерение далеч надхвърля националните ни граници!

В издирвателската дейност направихме открития, едно от които е проф. Галя Симеонова-Конах, родом от Митровци, професор в университета във Варшава, която ни изпрати специален материал, посветен на Барон фон Петър Парчевич – изследване на полски литературни и исторически източници, който хвърлят нова светлина върху живота и делото на Парчевич и борческия Кипровец.

Десетки са благодарствените писма от наши автори, които очакват изданието като нова надежда. Защото смисълът на подобно издание е да насърчава творците да създават културен климат там, където има пренебрежителни и колебливи гости в отговорите си на Що е това Северозапад? Сякаш са убедени в „съдбовно“ предопределените материална нищета, „културен пущинак“ и екзотичен говор. Именно тук, в дивния, мил и енигматичен Северозапад засаждахме и отглеждахме думи. Алманахът ни се превърна в духовно кладенче – откъдето и да се наведеш над него, все ще си утолиш жаждата, ще имаш възможност да почувстваш човечността и красотата на изкуството, а според древните, само то ни прави богоравни.

Днес, когато материалната нищета често подава ръка на духовната мизерия в национален мащаб се опитваме да не олекваме откъм човечност. Окото, което чете, никога не е безучастно, а още по-малко - безпристрастно. Зад всеки изписан ред, зад всяка картина внимателният читател може да долови копнеж, мечтание, усмивка, сълза. Ритъм на приятелско сърце!

И алманах „Огоста“ е неговата кардиограма!                                                                                                        

To play, press and hold the enter key. To stop, release the enter key.

press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom

НАЦИОНАЛНА
ЛИТЕРАТУРНА
НАГРАДА
"Иван Давидков"
Монтана

Необходими уточнения, почти като в стила на …“Когато гръм удари, как ехото /не/заглъхва“:

1. Яна Кременска е първият носител на Националната литературна награда „Иван Давидков“ – Монтана, 2022.

2. В конкурса няма „класиране на останалите“ номинирани – кой е четвърти, трети, втори и пр. Това е недомислица, изплувала и тиражирана незнайно откъде, макар да е знайно „Кой“!!! Номинираните бяха съобщени от акад. Зарев, председател на журито, по азбучен ред! Знам го, защото бях водещ на церемонията и засега имам и слух, и памет.

3. Наградите не са изработени от Т.А! Същото като …казаното по-горе!

4. За конкурса бяха представени книги, не лобита. Трябва да отбележа присъствието на талантливи млади хора, доверили своите текстове на издателство „Ars“-„Scribens“. Например Ренета Бакалова. И още като нея! Ярки, талантливи, с бъдеще!!! Ясно е, че има защо да бъдат благодарни за усилията на Валентин Дишев, който с основание ги е подкрепил. И като следя какво става и с други награди, явно е, че не само аз мисля така!

5. Тони Теллалов е поет!

6. Залата беше изпълнена с хора, които имаха сериозно присъствие в „интелектуалния живот“ на Монтана и региона. А беше …петък, 11,30 ч.!

7. Този конкурс има потенциал да се развие и усъвършенства. Но това не може да стане преди да бъдат спазени редица условия. Въпрос на друг разговор, не на монолог!

8. Накратко, импровизирано, без претенция за изчерпателност:

Поезията е опит да се опише човешката душа, не да се съизмерват мускули. Думите са тихи и пристъпват в душите ни. Според това какво ще заварят в тях, редят своите приказки. Абсурдно е да се очаква, че конкурсът ще е произнасяне като последна инстанция за абсолюти – този талантлив, онзи не е. Това е нелепо и ненужно, макар в толкова конкурси да се натрапва това явление.

Опитваме се с този конкурс да си спомним за красивото слово на един голям самобитен талант, успял да остави съкровище от стихове, есета, картини, и десетки текстове, в които усещаме как диша животът и как преглъща сълзите си. Да му се поклоним. Да насърчим неговите следовници.

Нито повече, нито по-малко.

Ако някой не разбира това, значи не заслужава да разбира философията на живота, и нека си остане жалък самодържец в малката си държавица на неговото самотно его.

Мартен Калеев, конкурс "Иван Давидков"
press to zoom
Мартен Калеев, водещ на церемонията
press to zoom
Мартен Калеев в ХГ „Кирил Петров“ - Монтана
press to zoom
Академик Владимир Зарев, Мартен Калеев, Златко Живков
press to zoom
Академик Владимир Зарев и Тони Теллалов
press to zoom
Академик Владимир Зарев, Мартен Калеев и Нели Василева
press to zoom
Мартен Калеев в ХГ „Кирил Петров“ - Монтана
press to zoom
Яна Кременска - носител на Националната литературна награда „Иван Давидков“
press to zoom
Яна Кременска Златко Живков
press to zoom
1/2

СНИМКИ на работни моменти

от заседанието на ЖУРИТО ОТ 16 СЕПТЕМВРИ

2022 г. В НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ - СОФИЯ!

Акад. Владимир ЗАРЕВ - председател
Акад. Владимир ЗАРЕВ - председател, Мартен КАЛЕЕВ и Димитър МИЛОВ - членове
Акад. Владимир ЗАРЕВ, Анелия ГЕШЕВА, Атанас КАПРАЛОВ, Мартен КАЛЕЕВ и Димитър МИЛОВ
Акад. Владимир ЗАРЕВ - председател, Мартен КАЛЕЕВ и Димитър МИЛОВ - членове
Акад. Владимир ЗАРЕВ - председател, Мартен КАЛЕЕВ и Димитър МИЛОВ - членове
Акад. Владимир ЗАРЕВ - председател, Анелия ГЕШЕВА и Атанас КАПРАЛОВ - членове.
Владимир Зарев и Мартен Калеев
Владимир Зарев и Анелия Гешева - хем земляци, хем ...вдъхновени.
Целият екип - жури и опитната в подобни ситуации Нели Василева.
Мартен Калеев и Димитър Милов
Акад. Владимир ЗАРЕВ, Мартен КАЛЕЕВ и Димитър МИЛОВ
Журито за наградата за поезия "Иван Давидков"
Владимир Зарев и Мартен Калеев
Акад. Владимир ЗАРЕВ - председател, Анелия ГЕШЕВА и Атанас КАПРАЛОВ - членове.
Владимир Зарев и Мартен Калеев
Владимир Зарев и Мартен Калеев
Вече сте наясно кой кое. Жури...
Националната литературна награда "Иван Давидков" е присъдена!
МАРТЕН КАЛЕЕВ
официалният сайт
Всеки ден и подходящият ден!
МОНТАНА - МОЯТ РИМ И МОЯТА ГОЛГОТА!
Из  "Откровения  и монолози"  на   Мартен Калеев
Мартен Калеев Монтана привечер

ДАНО НЕ ПРОЗВУЧИ НЕСЕРИОЗНО, ЗАЯДЛИВО ИЛИ АРХАИЧНО... НЕ Е АДАПТИРАНА ВЕРСИЯ НА КАЗАНОТО ОТ ФЕРДИНАНД, КОГОТО ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗАПИТАЛИ КОЕ  Е НАЙ-ХУБАВОТО В ЕДИ-КОЙ СИ ГРАД.

В ИЗБЛИК НА ОСТРОУМИЕ ТОЙ С АПЛОМБ ОТВЪРНАЛ:

"ВЛАКЪТ ЗА СОФИЯ!..."

ДАНО НЕ СТАНЕ НЕИЗБЕЖНАТА ИСТИНА И ЗА ХОРАТА НА МОНТАНА! 

Мартен Калеев сред любими хора
Мартен Калеев гостува на БГ бен - Лондон
Мартен Калеев гостува на БГ бен - Лондон
Мартен Калеев гостува на БГ бен - Лондон

И не за първи път

С уважение към
земляците по света!

Брой 20 (460)

на

вестник

"БГ бен" - Лондон

от 19 ноември

2021 год.; година (XVIII)

   ...Така де, българинът не може да бъде обясняван от някакви си европейски хейтъри. Българинът трябва първо да го видиш, след това да го почувстваш, а пък после, ако ти стиска, можеш и да се опиташ и да го разбереш… Иначе те отнася барабар с бариерите.

         Като торнадо по време на луднали магически изгреви …

АЛМАНАХ
"О Г О С Т А  2 0 2 2"

korica almanah 2022.jpg
Националното издание на Северозапада
Очаквана премиера - 1 номври 2022 г.
ПОКАНА-АЛМАНАХ ОГОСТА 2022.jpg
10 ГОДИНИ.jpg
Мартен Калеев с номинация за националната награда "Иван Богоров"

1. Номинации,

2. номинации,

3. номинации,

4. номинации,

5. номинации...

ЕХ!

     Един шегобиец наблюдавал финала на тежък маратон заедно с всички, които очаквали да видят развръзката. Той се почесал по главата и наивно попитал:

    - Първият тича за купата, ама тия, другите, защо?

     Ами  `а де?!?

     Настина поради что?

Номинация за наградата "Йордан Радичков"
Мартен Калеев с номинация за националната награда "Иван Богоров"

А истината е някъде ...тук!

Всичко и нищо, Мартен Калеев, награда на СБП, номинация за награда "Радичков"
Мартен Калеев, Насрещен бяг, публицистика, рефлексии

Със съкращения:

„… Вероятно  няма да чуете нищо ново ако започна с твърдението, че такава проза не може да се чете бързо или по принципа надве-натри. Това констатирах още в първата седмица на Новата година, когато започнах четенето. Впрочем изчитането на първите разкази от „Насрещен бяг” само потвърдиха това, което  става ясно още с разгръщането на книгата. Книга,  която  още на авантитулната страница предлага изброени  издадените досега книги на автора, чийто заглавия без изключение  потвърждават усещането, че  собственото й заглавие  не е  търсене на ефект, а авторска стратегия е вече казала на читателя това, което  в обикновените случаи става ясно  само след изчитането на достатъчен брой страници  т.е. кода на разчитането си.

 Афористика, обозначена като  р е ф л е к с и и; проза, която  не просто разказва, а в аванс и показва чрез  разбиването на текста на номерирани подзаглавия, чрез шрифтова акцентизация, цитирането под линия и ред още  податки е изключително  строга в изискването си сама да избира своя читател, а не той нея. Казвам всичко това, за да Ви поздравя за „Абсолютната безполезност на културата” първият текст, който   в пълнота зададе мерите  на  очакваното. За да завърша адмирациите си с „Грехът на праведника” не защото подценявам следходните, а защото ги съпреживях като апогеи на  една стилистика, каквато не съм срещал, стилистика без предходници, а много вероятно (поне в близко време) и без следовници.

 В този смисъл имам само едно пожелание  - не си позволявайте да се отчайвате, ако вече сте или  някой ден попаднете във вакум. Именно вакумът е онова пространство, което е нужно  за да се разбере цената на мерите, които въвеждате и които разбрани или не, вече са там, където трябва да бъдат, за да не бъде литературата  днес безплодна зона.

Що се отнася до „Всичко и нищо”, тук  всичко рефлексивно  са стопява в една проза, която артистично се заиграва с въобразения читател, за да се плези на стереотипите му, на страховете му и най-жестоко на нормалността. Още „Гранично състояние” безгранично отваря  очите му за ненормалното с паранормална лекота,  за да се окаже впоследствие изненадан, че е огледал сам себе си.

Великолепно го правите, но не съм сигурен че  тъй наречения среден читател ще намери  достатъчно воля да издържи високото напрежение  на наратива, за да се наслади на  панорамния изглед на човешкото същество отвъд.

  Това в никакъв случай не е ваш проблем. Отбелязвам го само, за да изразя  собственото си огорчение от  състоянието  и повече от посоката, в която вървят културните процеси у нас.  Впрочем  в повечето от разказите вие сам изразявате, струва ми се, подобно усещане. Иначе  как би написал „Прометея” например. И не само. Няма да се разпростирам в подробности. Но не мога да завърша без най-важното.

Сблъсках се с един парадокс след като прочетох „Нещата, които не мога да обясня”.  Просто бях изумен, върнах се и четох разказа още веднъж. Не се мъчете, г-н Калеев да обяснявате нещата. Самото докосване до трансцедентността ги обяснява. Голяма проза!

Написах Ви писмото, воден от усещанията си. Сега отчитам, че съм изоставил целия инструментариум на критическата си практика.

Поздравявам Ви, г-н Калеев. Вървете смело по пътя си.

       Симеон Янев      

Симеон Янев, професор
Биография на мъртвия век, Симеон Янев, професор
Интервю на Милка Маркова с Мартен Калеев
Интервю на Милка Маркова с Мартен Калеев

Откровен разговор за литературата, за алманах "Огоста` 2021", за  изкуствата, за живота и за културата на Северозапада и на

страната. И за... още толкова неща.

Можете да видите на адрес:

https://www.youtube.com/watch?v=QLJPh-U9zKU

Мартен Калеев, гост на Соаре-ТВ Враца, водещ Милка Маркова.jpg
Мартен Калеев, гост на Соаре-ТВ Враца.jpg
Мартен Калеев във БГ бен - Лондон

БГ БЕН 10 септември 2021 г.
Брой 15 (455), Година XVIII

стр. 14
Ш А Н Г А Л
разказ
от Мартен Калеев

Мартен Калеев е победител в конкурса
"Дядо Йоцо гледа"

   Наградите на отличените в юбилейния Десети национален литературен конкурс
за разказ "Дядо Йоцо гледа"
на тема "Миналото, настоящето и бъдещето на нашата Родина"
бяха връчени на Туристически комплекс "Дядо Йоцо".    
  Кметът на Община Мездра Иван Аспарухов и
  председателят на журито Трендафил Василев,
  в присъствието на
  председателя на Съюза на българските писатели, Боян Ангелов
  връчиха наградите на отличените в конкурса.
  Първа награда спечели писателят от Монтана Мартен Калеев.

Паметникът в туристическия комплекс "Дядо Йоцо"
Председателят Трендафил Василев чете протокола на журито
Мартен Калеев - момент от награждаването
Мартен Калеев и кметът Иван АСпарухов
Мартен Калеев-първа награда в "Дядо Йоцо гледа"
Мартен Калеев, първа награда
Мартен Калеев-първа награда в "Дядо Йоцо гледа"
Мартен Калеев с наградените и домакините в обща снимка за спомен
Мартен Калеев със своите подгласнички в обща снимка за спомен.
Мартен Калеев с кмета на община Мездра Иван Аспарухов
Мартен Калеев без такава опора не може!
Мартен Калеев, грамота, първа награда за разказ
Мартен Калеев получава наградата от Трендафил Василев
Мартен Калеев получава наградата от Трендафил Василев, председател на журито
Мартен Калеев с наградените и домакините в обща снимка за спомен

Наградените:

1. Първа награда - Мартен Калеев,
за разказа "Шедьовър и истини за два лева";
2. Втора награда -
Николай Табаков,

за разказа "Гледа ли?";
3. Трета награда -
Василка Цачева,
за разказа "Луканово либе";
Отличие - поощрение:
Кремена Димитрова
за разказа "Минало, настояще и
бъдеще".

ПИСАТЕЛЯТ МАРТЕН КАЛЕЕВ

С ГОДИШНАТА НАГРАДА

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

ЗА КРАТКА ПРОЗА

     По повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност Съюзът на българските писатели обяви носителите на годишните награди за литература. В рамките на ежегодния национален преглед на литературната продукция за 2020 година се селекционират и оценяват произведения в разделите – кратка проза, роман, поезия, публицистика, мемоаристика, документалистика, литературна критика, драматургия, литература за деца, хумор и сатира.

     Носител на годишната награда за кратка проза е писателят-земляк Мартен Калеев за книгата му „Всичко и нищо“, излязла от печат през декември 2020 година от издателство „Захарий Стоянов“.

     В зала "Мон Парнас" на СБП наградата на Мартен Калеев бе тържествено връчена от председателя Боян Ангелов и от Димитър Христов – директор на творческия фонд.

    - Това заслужено високо отличие на писателя Мартен Калеев е поредното признание и доказателство, че той извършва многостранна и ценна литературна дейност, която е значима и влияе на литературните процеси не само в Северозапада, но и в страната, и в чужбина!... –  отбеляза в словото си Димитър Христов.

    Наскоро текстове и интервюта на Мартен Калеев бяха публикувани в престижни международни издания, а литературният критик Георги Ценков го нарече „опитомителят на думите“ и „Аристократът от Северозапада“, който не се побира в рамки и е неуловим за терминологията на модернизма и постмодернизма.     

Поетът Димитър Христов връчва наградата на  Мартен Калеев
Поетът Димитър Христов връчва наградата на  Мартен Калеев
3-2021-1.jpg
ГРАМОТА -ВСИЧКО И НИЩО.jpg
  • Мартен Калеев
;ИЗ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА НАГРАДАТА:

ЮЛИЯ ПИСКУЛИЙСКА

за

Мартен Калеев и неговата книга „Всичко и нищо“:

...Пише много интересно, което знаем и от

предишните му книги.

Разнообразие на стилове – разказите

подскачат в книгата, като различни представители

на литературния зоопарк: някои еротични и сексуални, други на ръба на сюрреализма, трети – класически и писателски по канон, четвърти пък носят всички признаци на балканската черна комедия, която не търпи граници. Образите са ненатрапчиви, но настояват активно да бъдат признати; обстановката, фонът винаги „работят" заедно с основната идея, без значение дали става дума за Града или провинцията.

Случките са цял калейдоскоп, творчески, любовни, трагични и философски, християнски и по Радичковски селско-закачливи, но сякаш обединени от една тънка усмивка и разбиране за общата цел на онзи по-голям и широк смисъл, по чиято прищявка и благоволение всеки има свободата – или не – да направи моралния си Избор.

Няколко заглавие от тази книга: „Кръв от невестулка“, „Мадона“, „Жената, която събираше ябълки“, „Онова нещо“, „Шварценегер“, „Стават и грешки“, „Приказката на прага“.

Мартен Калеев предложен от Юлия Пискулийска за награда

О Т З И В И  ЗА НОВАТА КНИГА НА МАРТЕН КАЛЕЕВ 

"В С И Ч К О  И  Н И Щ О":

георги цанков-снимка.jpg

     КНИЖЕН ЧЕТВЪРТЪК С ГЕОРГИ ЦАНКОВ     

…А сега ще стане дума за съвременен български творец, от онези, които не се радват на огромното внимание на „културните“ медии, но големият поет и преводач Румен Стоянов без колебание го сравнява с предшественика му Йордан Радичков, а пък самият автор на „Свирепо настроение“ казва за него, че е като „златна паричка“. Говоря за Мартен Калеев – едно от най-ярките доказателства, че провинцията ражда не само бедност, а и безценни диаманти.

Не се страхувайте да разгърнете подготвяния от него години наред Алманах за литература, изкуство, култура „Огоста“, издание на община Монтана и на Дружеството на писателите от област Монтана. В ръцете ми е новият брой с прекрасни картини от художници от Северозапада – от Дунав до Ком. Томът от 450 страници започва с есето „Живи гвоздеи“ на Калеев: „Тези, които предпочитат да живеят в систематизирана глупост и тя да ги осветява в нелепата им суета и сред мними утехи, твърде често не са наясно какво точно да правят с литературните издания, с изкуството изобщо.“ И идва изконният въпрос: „Нима искаме животът ни да се превърне в мрачна раковина, в която светът е замлъкнал в себе си, защото е уплашен, отчаян и обезверен?“

Отговорът е в „духовните виадукти“, през които ни превежда Алманаха: в стиховете на Недялко Славов, на Йордан Велчев, на Александър Секулов, в есетата и преводите на Румен Стоянов, в прозата на Николай Табаков и на Йото Пацов, в незавършения роман на внезапно напусналия ни Начо Христозов…

Но споменаването на Алманаха за мене е само въведение към поредната среща с мъдрата и красива проза на самия Мартен Калеев.

Имал съм честта на два пъти да бъда редактор на творбите му – на незабравимия роман „Градината с разпятието“ – една от най-жестоките и нежни творби в съвременната ни литература, която го нарежда до първомайстори като Хуан Рулфо и Гарсиа Маркес.

Вият „побеснелите котки на мъката“, срещаме се с черно-бели герои, които отразяват почти всички оттенъци на съвременното ни общество, следваме омагьосани пътя на лесно ранимия, свръхчувствителния Йоан от болнав слабак до прозрял силата на светлината художник. Живял съм с истините на „Очите на жаждата“, „Обещанието на Данте“, „Шепот“, „Капан за светулки“, „Лудница 5“. Писал съм се редактор на „Монолози“, но по-скоро аз се учих от таланта му, отколкото той от моите бележки. Акварели, видения, хайку, хайбуни превръщаха тази книга в незабравима поема в

проза, а за метода просто не ми се говори, защото дали ще нарека Мартен „магически реалист“, или „постмодернист“ ще е все тая – той е неуловим за терминологията, тъй като пише не толкова с разума, колкото със сърцето си. Прониква отвъд маските на Доброто и на Злото, неповторимо предава ритъма на еротичната тръпка, разбужда помътените усещания за обич, за достойнство, за доблест.

Нерядко картините, които рисува, са си направо сюрреалистични, а заедно с драматичните и с направо трагичните нотки, до нас достига усещането за светлина, което избликва от палитрата на белетриста, а и на художника.

Вижте корицата на новата му книга „Всичко и нищо“, издадена от „Захарий Стоянов“. Художникът Калеев не крие възхищението си от Дали, но не му подражава. Както и в прозата, той е крайно самобитен, не прилича на никого, а повелително ни въвежда в магическия си свят, в който творецът сякаш е в „гранично състояние“. „Можеш да си седиш до края на една задънена улица и да се оп-

равдаваш, че адът – това са другите, докато ти си само един юноша бледен, почти като ангел небесен, който наблюдава собствения си живот. И да се чудиш защо тоя до теб ти опротивява от ден на ден, защо започват да ти се привиждат разни лазещи същества, защо все по-често се събуждаш с натежала глава, набъбнали устни и оловноотровна мътилка да се полюлява на дъното на душата ти, защо мисълта за самоубийство и безнадежност ти изглежда близка и естествено…“

В едно от чудесните си есета, Калеев определяше тайнството на литературата като „търсене на съпричастност от братя и сестри от духовното пространство“. Обичам и напълно споделям крилатия му афоризъм: „Книгите ни правят по-малко сами.“ Поне аз точно така се чувствам, когато чета и препрочитам трите кратки новели от „Нещата, които не могат да се обяснят“. Борхес и Кортасар обичаха да ни срещат с причудливото, да ни учат да сричаме езика на книгите, същото прави и Калеев, който с мъдростта и проникновението на съвременник-визионер следва сиянието на предшественика си, митичния и реален дядо Прокоп: „Земята нещо се разсърди. Инати се. Скърца като стари кости на светец. Тук, на това място, съм виждал турци да бесят българи. Българи да разстрелват българи по време на метежи и революции. На война ходих, върнах се. Тя войната не свършва на фронта. Носиш я в себе си. И докога продължава, само Господ знае… Ако можеш, преживяваш я, ако не – отнася те в гроба… Понякога си мисля, че дяволът се учи от човека на жестокост… Виждал съм тук и сватби, и погребения. Виждал съм какво ли не – и такова, дето можеш да го побереш в ума си, и такова, дето може да ти обере ума. Сега вече знам със сигурност – всичко е за нищо!“

Простете ми този дълъг цитат, но все едно сме изгледали поредния шедьовър на Горан Брегович… Не, това е страхотният сценарии на Мартен Калеев! Новопредставилата се Богу Татяна Лолова обичаше да чете разказите му. И винаги преди това казваше светли думи за автора. Запомнил съм: „Болки много, но само през окото и душата на писател като Мартен Калеев те могат да се превърнат в изкуство, защото са провокативни, дълбоки, философски и непреднамерено човешки.“

А големият и неподкупен критик Светловар Игов ще рече: „Болка и дълбочина има в разказите ти. Знаеш как да караш читателя да преживява. Това малцина го могат.“ Игов беше редактор на тома му с разкази „Капан за светулки“. Смеем се през сълзи със смъртта и нелепото изчезване на трупа на тъщата в „Стават и грешки“, треперим при мисълта, че „държавата и гражданите трябва да си знаят местата“ в „Лудница 5“, препускаме с мотора през сюрреалистични пейзажи в новелата „Ухание на облаци“…. И осъзнаваме, че във „Всичко и нищо“ Мартен Калеев е намерил неочакван, дързък ъгъл към живота ни, или както той казва: „Все едно внезапно си прозрял, че само красивото си струва да бъде необятно. Агресията, пошлостта и глупостта няма как да бъдат подминати, заобиколени, но могат да бъдат победени с