
65
К Р А Ч К И
ОТ
Л Ю Л К А Т А
на




"АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН"...
Защото… отдавна живея в Северозапада!
И му принадлежа!
Защото тук нещата са и така, и иначе,
ама не съвсем „така“!
В Северозапада, а не другаде, дори целувката на Юда може да те сгодява и жени, без на някой да му пука за мнението на Спасителя.
Мязаме на отшелници, които презират кръста, защото болката помнят и я преживяват ежедневно, ама по адрес на спасението вече …дори не се псува, повдигаш рамене и отминаваш за …някъде си.
А толкова ни обещаваха! Затова тук дори истината /не отскоро!/ е някаква си!
У Северозапада да си ерудиран, възпитан и фин е непростима вина.
Е, чувам, че и другаде май било така – налага се да живееш нащрек! Сигурен си,
че все някой те държи на мушка и чака сгодния момент.
Въпросът не е дали, а кога!
Едва ли ще пропусне… да те уцели – според родните хронисти Вилхелм Тел и Кид Шелийн са вземали от нашенци частни уроци. И не само по стрелба! Колкото до Кет Балу …щяла да си обръсне краката чак за Великден …в ефир, за да произведе „гореща“ новина. Щяла да пусне селфита във Фейса, но едва след като обиколи няколко телвизии…
Тук новогодишните празници са с привкус на меланхолична есен и с безброй блянове… за по-скорошно милостиво и продължително циганско лято!
Да, ще сменим календара, но душата ни ще остане все същата. За да се противи на бакалските сметки и да ни нашепва:
- Ако искаш истинско сбъдване и през новата година, пробвай с добро! То е спасителната котва на големия кораб „Живот“ в пристана „Остани човек завинаги“!
Дори в Северозапада, с който България започва или свършва!
Въпреки или заедно с нас самите…




- Кой ви е казал, че трябва да пиша литературно?!?
И логически, и емоционално отдавна не се побирам в „литературни канони“.
След като седна пред белия лист, се втурвам като буревестник над кипящо море, разлюляно от безумие.
Защото вие лично ми прошепнахте:
- Доброто и Злото са съратници, дори са едно и също Нещо!
Днес пък аз ще Ви прошепна:
- Това Нещо отдавна не съществува! Моля, запазете го в тайна! Защото иначе смъртта може да се пропие.
Или да се влюби...
От деня, когато го разбрах, съм:
яхнал черна котка,
свръх реалистичен,
преследвам съдбата си!“
Лесно е когато животът е усмихнат, лек и чаровен!
Но когато не е?
Когато не живееш под луна, небе и звезди, а нощем ръмжиш под бездушен таван?
Когато шепнеш наум:
- „Господи, толкова си хубава! Дори сянката ти е хубава!“
…А тя отминава. Всъщност, не се познавате!
Когато стоиш насред тоя скапан живот и залъгваш калпавия си късмет,
докато чакаш дъжда като истина. Сам! Неизвестно колко необходим и доколко излишен.
Някъде дълбоко в теб отеква като шепот:
- Искаш дъжд? Тогава измисли облак!
Нима не знаеш, че реалността не е достатъчна, а Истината е необитаема?...
CLICKBAIT – това не е Животът!
Крайно време е да се откажа от своя естетически и житейски опит.
Пречи ми!
Ежедневно хора и факти потвърждават прошепнатото:
- Човек, това звучи подозрително!
Нямам никаква представа какъв ще е епилогът на живота ми.
В душата ми набира неудържима инерция аксиомата:
"Познавателната сила на човека е все по-недостатъчна и все по-излишна в среда, в която користта е константа, а посредствеността – идол!"
Нима не ни втръсна кой след/пред кого да се натиска да стане съвършено …противен.
А уж сме симпатяги до един…
Моите истини дори вече не са правдоподобни!
Живея си на стария дрес: улица „Разочарование“, номер – номерът ви е ясен, а градът и страната – вече губят значение.
В тях няма застраховка срещу …„Обезобразен от сполуки!“
Не дали, а кога ще бъдем заклеймени заради непростимия Грях – липса на пълноценен живот. Вече сме си патили за …различното мислене и несъгласията. Макар да не сме предлагали абсурди като „…нашенският Айнщайн да плете терлици“… На ишлеме!
Пък и Айнщайн-овци по нашия край не се бутат само …от сряда до събота!
„Обзавеждането“ на душата с поносими идеи не е панаирджийски купон, а изисква стратегия, по-велика от тази, на войната."
Някои ми се подхилват – ама друго си е да си мечтаеш в гурме-ресторант нейде из Дубай. В който и да е ресторант, но в Дубай – поне едно „завидно“ селфи можеш да си постнеш у Фейса от мястото на събитието, нали?!?
А вече дори не заспиваме.
Ами ако пропуснем момента на събуждането?
Искаме да събираме сънищата си, но не можем …да сънуваме.
Фарс е животът в този град и в тази държава! Не ми звучи утешително – фарсът може би е търсене на истинската същност!
Може би…
Дано отново да не се задават дни, през които ще ни е толкова студено, че и сенките ни ще носят шапки!!!
Ако ви се струвам като абсурдна шега, не ме вземайте на сериозно. Моретата в нас идват на приливи и само понякога преливат през очите ни.
От война към война! Да вървим!
„Човекът е изключително изобретателен в причиняването на мъчения!“
Може би светът ме чака да завия зад ъгъла, да затръшна вратата, за стане справедлив, добър и нормален.
Но ЕДВА след моето изчезване!


Б Л А Г О Д А Р Я
НА
ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ ВИДИН, ВРАЦА И МОНТАНА!
Най-голямата инвестиция е инвестицията
в човечност!

Нито една капка дъжд
не пада на случайно място!

ЗДРАВЕЙТЕ!

Вълнуваща и полезна среща с проф. Радка Аргирова и
Юлия Пискулийска
/част от поредицата срещи с изтъкнати учени и творци, които съм реализирал през годината/










![]() Алманах "Огоста 2022"Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада - всичките 10 броя! | ![]() Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022" - очи в очи с въпроса - имаха ли смисъл всичките усилия през тези години? | ![]() Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на СеверозападаПремиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада |
---|---|---|
![]() Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на СеверозападаПремиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада | ![]() Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022" | ![]() Мартен Калеев- гл. редактор на алманах "Огоста 2022"Съдът на читателя - да го посрещнем! |
![]() Алманах "Огоста 2022"Премиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада | ![]() Мартен Калеев Алманах "Огоста" - 10 годиниПремиера на Алманах "Огоста 2022" - националното издание на Северозапада - всичките 10 броя! |
БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ИЗЧЕРПАТЕЛНОСТ
КАРДИОГРАМА ВРЕМЕТО
Вече десет години Алманах „Огоста“ е националното издание на Северозапада и интелектуалното лице на Монтана. Обединява над триста автори от различни видове изкуства.
През 2021 година Дружеството на писателите от област Монтана навърши шестнадесет години, а заедно с Община Монтана през 2013 година поставиха Алманаха на литературната карта на страната. Вече десет години чрез него се изнася духовност в редица страни, където живеят българи или се изучава български език. На неговите страници за първи път са публикувани десетки творби и текстове от лабораторията на творците, които едва по-късно са били завършвани в самостоятелни проекти и книги, получавали са признание и в страната, и в чужбина. Творческият възрастов диапазон е от седемнадесет до деветдесет и две години. Съизмерването на талантите е в свободна и пряка конкуренция на текстове, без значение от пристрастия и принадлежности към литературни кръгове и общности. На алманаха, като престижно поле за изява, са се доверявали както земляци и млади дарования, още търсещи своя облик, така и признати автори от академичните среди, творци с безспорен авторитет сред носителите на престижни национални и на европейски награди, световни имена в прозата и поезията от пет континента.
Във всеки брой алманах „Огоста“ отбелязва и припомня годишнини, творби и творчески биографии на значими автори от Северозапада и страната с принос към националната и световна културна съкровищница. Изданието търси и намира своите духовни побратими и у нас, и по света, някои от които са в центъра на духовни средища, училища, творчески кръгове, арт салони, вестници и телевизии, университети и др. поприща. В България и в чужбина, на хартиен и в електронен вариант, Алманахът достига до над седемдесет библиотеки, до автори и читатели от балканските страни и още от Бразилия, Куба, Аржентина, Китай, Испания, Гърция, Кипър, Австралия и много други държави. Бяха открити и се утвърдиха връзки със земляци от Чикаго, Ню Йорк, Ню Мексико, Лондон, Сидни, Милано, Франкфурт, Рим и другаде – списъкът е дълъг. В рубричните панели „Психограми на безсмъртието“ и „Духовни виадукти“ са публикувани десетки уникални образци на изкуството в превод от английски, португалски, испански, руски, японски и др. езици.
За пръв път бяха публикувани уникални и неизвестни страници за Радичков, за Паскин, за нашенеца Давид Банков – мъж-първопроходник и меценат на изкуствата, който основава 12 града в Бразилия.
Не случайно през годините получихме десетки пожелания и благодарности, вкл. и от такива авторитети като Anderson Braga Horta, бразилски писател, дълги години законодателен директор на Камарата на депутатите в Националния конгрес (Парламента), със заслуги към разпространението на българската книжнина. Можем да прибавим и благодарствените писма на посолството на Бразилия, на автори от Латинска Америка.
Съвместно с българския Пен-Център и с Националния литературен музей в рубриката „И своя корен ще докосна сам“ осветяваме имена, разнасящи българското слово и писменост по света.
Създадени са и се поддържат връзки с регионални писателски общности и издания от Пловдив, Бургас, Добрич, София, Видин, Враца, Ботевград и др. градове.
В рубричния панел „Духовни виадукти“ са представени автори, които вече са на световния литературен глобус и са център на активна духовна дейност в престижни издания, електронни медии, интелектуални кръгове. Те нито за миг не са прекъснали връзката си с родната земя. Алманахът всъщност издирва родолюбци и духовни люде, с които обединява усилията си, за да дадем ясен отговор на питането „Що сторихме „ний за свой си край“, град и държава?
Според оценката на видни интелектуалци, алманахът вече е сред водещите издания в страната, чието измерение далеч надхвърля националните ни граници!
В издирвателската дейност направихме открития, едно от които е проф. Галя Симеонова-Конах, родом от Митровци, професор в университета във Варшава, която ни изпрати специален материал, посветен на Барон фон Петър Парчевич – изследване на полски литературни и исторически източници, който хвърлят нова светлина върху живота и делото на Парчевич и борческия Кипровец.
Десетки са благодарствените писма от наши автори, които очакват изданието като нова надежда. Защото смисълът на подобно издание е да насърчава творците да създават културен климат там, където има пренебрежителни и колебливи гости в отговорите си на Що е това Северозапад? Сякаш са убедени в „съдбовно“ предопределените материална нищета, „културен пущинак“ и екзотичен говор. Именно тук, в дивния, мил и енигматичен Северозапад засаждахме и отглеждахме думи. Алманахът ни се превърна в духовно кладенче – откъдето и да се наведеш над него, все ще си утолиш жаждата, ще имаш възможност да почувстваш човечността и красотата на изкуството, а според древните, само то ни прави богоравни.
Днес, когато материалната нищета често подава ръка на духовната мизерия в национален мащаб се опитваме да не олекваме откъм човечност. Окото, което чете, никога не е безучастно, а още по-малко - безпристрастно. Зад всеки изписан ред, зад всяка картина внимателният читател може да долови копнеж, мечтание, усмивка, сълза. Ритъм на приятелско сърце!
И алманах „Огоста“ е неговата кардиограма!
НАЦИОНАЛНА
ЛИТЕРАТУРНА
НАГРАДА
"Иван Давидков"
Монтана

Необходими уточнения, почти като в стила на …“Когато гръм удари, как ехото /не/заглъхва“:
1. Яна Кременска е първият носител на Националната литературна награда „Иван Давидков“ – Монтана, 2022.
2. В конкурса няма „класиране на останалите“ номинирани – кой е четвърти, трети, втори и пр. Това е недомислица, изплувала и тиражирана незнайно откъде, макар да е знайно „Кой“!!! Номинираните бяха съобщени от акад. Зарев, председател на журито, по азбучен ред! Знам го, защото бях водещ на церемонията и засега имам и слух, и памет.
3. Наградите не са изработени от Т.А! Същото като …казаното по-горе!
4. За конкурса бяха представени книги, не лобита. Трябва да отбележа присъствието на талантливи млади хора, доверили своите текстове на издателство „Ars“-„Scribens“. Например Ренета Бакалова. И още като нея! Ярки, талантливи, с бъдеще!!! Ясно е, че има защо да бъдат благодарни за усилията на Валентин Дишев, който с основание ги е подкрепил. И като следя какво става и с други награди, явно е, че не само аз мисля така!
5. Тони Теллалов е поет!
6. Залата беше изпълнена с хора, които имаха сериозно присъствие в „интелектуалния живот“ на Монтана и региона. А беше …петък, 11,30 ч.!
7. Този конкурс има потенциал да се развие и усъвършенства. Но това не може да стане преди да бъдат спазени редица условия. Въпрос на друг разговор, не на монолог!
8. Накратко, импровизирано, без претенция за изчерпателност:
Поезията е опит да се опише човешката душа, не да се съизмерват мускули. Думите са тихи и пристъпват в душите ни. Според това какво ще заварят в тях, редят своите приказки. Абсурдно е да се очаква, че конкурсът ще е произнасяне като последна инстанция за абсолюти – този талантлив, онзи не е. Това е нелепо и ненужно, макар в толкова конкурси да се натрапва това явление.
Опитваме се с този конкурс да си спомним за красивото слово на един голям самобитен талант, успял да остави съкровище от стихове, есета, картини, и десетки текстове, в които усещаме как диша животът и как преглъща сълзите си. Да му се поклоним. Да насърчим неговите следовници.
Нито повече, нито по-малко.
Ако някой не разбира това, значи не заслужава да разбира философията на живота, и нека си остане жалък самодържец в малката си държавица на неговото самотно его.









СНИМКИ на работни моменти
от заседанието на ЖУРИТО ОТ 16 СЕПТЕМВРИ
2022 г. В НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ - СОФИЯ!
![]() | ![]() | ![]() |
---|---|---|
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
МАРТЕН КАЛЕЕВ
официалният сайт

МОНТАНА - МОЯТ РИМ И МОЯТА ГОЛГОТА!
Из "Откровения и монолози" на Мартен Калеев

ДАНО НЕ ПРОЗВУЧИ НЕСЕРИОЗНО, ЗАЯДЛИВО ИЛИ АРХАИЧНО... НЕ Е АДАПТИРАНА ВЕРСИЯ НА КАЗАНОТО ОТ ФЕРДИНАНД, КОГОТО ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗАПИТАЛИ КОЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО В ЕДИ-КОЙ СИ ГРАД.
В ИЗБЛИК НА ОСТРОУМИЕ ТОЙ С АПЛОМБ ОТВЪРНАЛ:
"ВЛАКЪТ ЗА СОФИЯ!..."
ДАНО НЕ СТАНЕ НЕИЗБЕЖНАТА ИСТИНА И ЗА ХОРАТА НА МОНТАНА!




И не за първи път
С уважение към
земляците по света!
Брой 20 (460)
на
вестник
"БГ бен" - Лондон
от 19 ноември
2021 год.; година (XVIII)
...Така де, българинът не може да бъде обясняван от някакви си европейски хейтъри. Българинът трябва първо да го видиш, след това да го почувстваш, а пък после, ако ти стиска, можеш и да се опиташ и да го разбереш… Иначе те отнася барабар с бариерите.
Като торнадо по време на луднали магически изгреви …
АЛМАНАХ
"О Г О С Т А 2 0 2 2"


1. Номинации,
2. номинации,
3. номинации,
4. номинации,
5. номинации...
ЕХ!

Един шегобиец наблюдавал финала на тежък маратон заедно с всички, които очаквали да видят развръзката. Той се почесал по главата и наивно попитал:
- Първият тича за купата, ама тия, другите, защо?
Ами `а де?!?
Настина поради что?


А истината е някъде ...тук!


Със съкращения:
„… Вероятно няма да чуете нищо ново ако започна с твърдението, че такава проза не може да се чете бързо или по принципа надве-натри. Това констатирах още в първата седмица на Новата година, когато започнах четенето. Впрочем изчитането на първите разкази от „Насрещен бяг” само потвърдиха това, което става ясно още с разгръщането на книгата. Книга, която още на авантитулната страница предлага изброени издадените досега книги на автора, чийто заглавия без изключение потвърждават усещането, че собственото й заглавие не е търсене на ефект, а авторска стратегия е вече казала на читателя това, което в обикновените случаи става ясно сам