МОНТАНА - МОЯТ РИМ И МОЯТА ГОЛГОТА!
Из  "Откровения  и монолози"  на   Мартен Калеев
Мартен Калеев Монтана привечер

ДАНО НЕ ПРОЗВУЧИ НЕСЕРИОЗНО, ЗАЯДЛИВО ИЛИ АРХАИЧНО... НЕ Е АДАПТИРАНА ВЕРСИЯ НА КАЗАНОТО ОТ ФЕРДИНАНД, КОГОТО ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗАПИТАЛИ КОЕ  Е НАЙ-ХУБАВОТО В ЕДИ-КОЙ СИ ГРАД.

В ИЗБЛИК НА ОСТРОУМИЕ ТОЙ С АПЛОМБ ОТВЪРНАЛ:

"ВЛАКЪТ ЗА СОФИЯ!..."

ДАНО НЕ СТАНЕ НЕИЗБЕЖНАТА ИСТИНА И ЗА ХОРАТА НА МОНТАНА! 

МАРТЕН КАЛЕЕВ
официалният сайт

АЛМАНАХ
"О Г О С Т А  2 0 2 1"

корица-алманах-2021.jpg
Националното издание на Северозапада

    ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ,    

Знаеш римските пътища, нали?

Яка работа!

Прецизно подредените каменни плочи са дялани ръчно. Подбирани хем да са здрави, хем да си

пасват. Кои по-големи, кои по-малки. Зависело от пътя! Зависело от майсторите! Зависело от целта,

за която са го строили.  

Там, дето се срещали върховете на четири плочи, римляните поставяли по едно бяло камъче.

Да блести, дори и когато слънцето залезе. На лунна или звездна светлина! Малките бели камъчета

мъждукали като същински Млечен път. Пътникът, независимо дали е на колесница или пешком,

винаги знаел къде е и накъде върви.

Та така и с нашия Алманах „Огоста“ – има и големи, и малки плочи, сиреч творби. Има и монолити. Според ръста на авторите. Всеки

си е намерил своето място. Дано!

Но дори според националните и световните стандарти за литературност да сме подредили само малки бели камъчета в българските литературни пътища, ще сме спокойни – идещите след нас няма да се загубят и в тъмното. И ще намират и началото, и посоката – Монтана, Северозапад!

Дали сме доволни? Ще дотуря още една притча. За жената, която белила платна на реката и често питала Господ защо все не се чувствала удовлетворена, защо работата ѝ някак изглеждала безсмислена.

Господ ѝ отговорил:

- Наблюдавай ръцете си!

И ние, ако имаме съмнение и въпроси, най-добре е …да наблюдаваме перата си.

Те изповядват душите ни!      

   За девета поредна година националното издание на Северозапада вече е факт. Сред изобилието от книжнина, алманахът успя да запази своя духовен периметър. За тези девет години изданието обединява няколкостотин автори от различни видове изкуства, като акцентът е върху литературните текстове и художниците. Тук няма разделителни линии и лобирания, толкова любопитни в национален мащаб. Конкурират се текстовете главно със своята значимост. Като статистика: сто и един автори, от които 82% са от Северозапада, а останалите са свързани с него, 412 страници, девет  рубрични панела. Алманахът е дело на Дружеството на писателите от област Монтана и на община Монтана.

   Специално място в рубричния панел „СТЪПКИ, ПРЕВЪРНАТИ В ИЗВОРЕН ЗВУК“ е отбелязана 95-ата годишнина ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ДАВИДКОВ, публикувани са негови стихове и картини. Общинският съвет – Монтана е утвърдил Статут за национална литературна награда за цялостно поетическо творчество на името на поета, писателя и художника Иван Давидков. Инициатор на този национален конкурс е писателят Мартен Калеев и съвместно с община Монтана и със СБП през 2022 година ще проведе първото съревнование.

   В рубричния панел „Библиотека „Памет“ по повод 80 години от рождението на писателя Георги Марковски е публикуван обстоен критически преглед на проф. Симеон Янев под заглавие „Прозата на Георги Марковски в лабиринтите на българското критическо мислене и началото на българския постмодернизъм“.

   В рубриката „Предсказания за възвисяване“ са публикувани поетически творби на поети от национална и дори световна величина. Една от тях е Аксиния Михайлова, която е не само наш земляк, но и наша гордост, удостоена с няколко национални награди и с годишната френска награда за поезия „Аполинер“, носител на две големи френски награди за поезия, включвана е в престижни антологии и класации. До нея се нареждат още 19 поети, някои от които са в центъра на духовни средища и в чужбина.

  В рубриката „Белег от сянка“ двадесет и един автори-поети, трайно и постоянно свързали съдбата си Северозапада, публикуват своите поетични откривателства. Не са пропуснати и разказвачите, място им е отредено в рубриката „Паралел 43 в „Заклинания срещу …“.

   Много интересна е рубриката „Психограми на безсмъртието“. Надя Попова ни е предоставила специално за алманаха виртуозни преводи на автори от Сребърния век на руската поезия. Пъстрата панорама от имена, от литературни школи и стилистика в същината си е психограма на руския живот и на руската метежна душа. Тук са поместени произведения и преводи на Емилия Коралова-Стоева, Таня Танасова, живуща в Молдова, Василка Петрова-Хаджипапа /Кипър/. Виктория Алексиева също е наша нова млада надежда, която превежда от английски и японски езици, но и пише поезия на тези езици. В Рубриката „Критически ракурси“ от авторитетни наши критици се прави преглед на явленията в българската литература, които своята трайна значимост и влияние върху важни духовни процеси.

   Не можем да подминем поредните откривателства на Румен Стоянов, който публикува изследвания за българите и тяхното присъствие в Латинска Америка. В „България, Паскин и Латинска Америка" той публикува уникални неща и преписки, осветлява документи, които се оповестяват за пръв път пред българската публика за живота и битността на великия Паскин. Открива и описва в документалното си изследване „Българин основава градове в Бразилия" нашенеца Давид Банков — мъж-първопроходник и меценат на изкуствата, които основава 12 града в Бразилия. Неговият жизнен път е твърде сходен с този на героя, извървян от актьора Леонардо ди Каприо във филма „Титаник“. 

   Какъв е смисълът на подобно издание?

  Днес, когато материалната нищета подава ръка на духовната мизерия в национален мащаб се опитваме да не олекваме откъм човечност. Времето е стъпило отгоре ни и ние бавно се смаляваме в залъка хляб, който не носи вече нито същата ситост, нито същата радост, нито същата надежда. И най-малкото – опрощение.

  Окото, което чете, никога не е безучастно, а още по-малко – безпристрастно.

  Зад всеки изписан ред, зад всяка картина внимателният читател и зрител може да долови удар на сърце, копнеж, мечтание, усмивка или сълза.

  Визията на един град се състои от броя на създадените и опазените авторитети. Алманах „Огоста“ отстоява съвременната духовна визия на Монтана.

   Мартен Калеев, гл. редактор

Очакваната премиера се отлага за по-добри времена!

9

Мартен Калеев с номинация за националната награда "Иван Богоров"

1. Номинации,

2. номинации,

3. номинации,

4. номинации,

5. номинации...

ЕХ!

     Един шегобиец наблюдавал финала на тежък маратон заедно с всички, които очаквали да видят развръзката. Той се почесал по главата и наивно попитал:

    - Първият тича за купата, ама тия, другите, защо?

     Ами  `а де?!?

     Настина поради что?

Номинация за наградата "Йордан Радичков"
Мартен Калеев с номинация за националната награда "Иван Богоров"
Интервю на Милка Маркова с Мартен Калеев
Интервю на Милка Маркова с Мартен Калеев

Откровен разговор за литературата, за алманах "Огоста` 2021", за  изкуствата, за живота и за културата на Северозапада и на

страната. И за... още толкова неща.

Можете да видите на адрес:

https://www.youtube.com/watch?v=QLJPh-U9zKU

Мартен Калеев, гост на Соаре-ТВ Враца, водещ Милка Маркова.jpg
Мартен Калеев, гост на Соаре-ТВ Враца.jpg
Мартен Калеев във БГ бен - Лондон

БГ БЕН 10 септември 2021 г.
Брой 15 (455), Година XVIII

стр. 14
Ш А Н Г А Л
разказ
от Мартен Калеев

Мартен Калеев е победител в конкурса
"Дядо Йоцо гледа"

   Наградите на отличените в юбилейния Десети национален литературен конкурс
за разказ "Дядо Йоцо гледа"
на тема "Миналото, настоящето и бъдещето на нашата Родина"
бяха връчени на Туристически комплекс "Дядо Йоцо".    
  Кметът на Община Мездра Иван Аспарухов и
  председателят на журито Трендафил Василев,
  в присъствието на
  председателя на Съюза на българските писатели, Боян Ангелов
  връчиха наградите на отличените в конкурса.
  Първа награда спечели писателят от Монтана Мартен Калеев.

Паметникът в туристическия комплекс "Дядо Йоцо"
Председателят Трендафил Василев чете протокола на журито
Мартен Калеев - момент от награждаването
Мартен Калеев и кметът Иван АСпарухов
Мартен Калеев-първа награда в "Дядо Йоцо гледа"
Мартен Калеев, първа награда
Мартен Калеев-първа награда в "Дядо Йоцо гледа"
Мартен Калеев с наградените и домакините в обща снимка за спомен
Мартен Калеев със своите подгласнички в обща снимка за спомен.
Мартен Калеев с кмета на община Мездра Иван Аспарухов
Мартен Калеев без такава опора не може!
Мартен Калеев, грамота, първа награда за разказ
Мартен Калеев получава наградата от Трендафил Василев
Мартен Калеев получава наградата от Трендафил Василев, председател на журито
Мартен Калеев с наградените и домакините в обща снимка за спомен

Наградените:

1. Първа награда - Мартен Калеев,
за разказа "Шедьовър и истини за два лева";
2. Втора награда -
Николай Табаков,

за разказа "Гледа ли?";
3. Трета награда -
Василка Цачева,
за разказа "Луканово либе";
Отличие - поощрение:
Кремена Димитрова
за разказа "Минало, настояще и
бъдеще".

ПИСАТЕЛЯТ МАРТЕН КАЛЕЕВ

С ГОДИШНАТА НАГРАДА

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

ЗА КРАТКА ПРОЗА

     По повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност Съюзът на българските писатели обяви носителите на годишните награди за литература. В рамките на ежегодния национален преглед на литературната продукция за 2020 година се селекционират и оценяват произведения в разделите – кратка проза, роман, поезия, публицистика, мемоаристика, документалистика, литературна критика, драматургия, литература за деца, хумор и сатира.

     Носител на годишната награда за кратка проза е писателят-земляк Мартен Калеев за книгата му „Всичко и нищо“, излязла от печат през декември 2020 година от издателство „Захарий Стоянов“.

     В зала "Мон Парнас" на СБП наградата на Мартен Калеев бе тържествено връчена от председателя Боян Ангелов и от Димитър Христов – директор на творческия фонд.

    - Това заслужено високо отличие на писателя Мартен Калеев е поредното признание и доказателство, че той извършва многостранна и ценна литературна дейност, която е значима и влияе на литературните процеси не само в Северозапада, но и в страната, и в чужбина!... –  отбеляза в словото си Димитър Христов.

    Наскоро текстове и интервюта на Мартен Калеев бяха публикувани в престижни международни издания, а литературният критик Георги Ценков го нарече „опитомителят на думите“ и „Аристократът от Северозапада“, който не се побира в рамки и е неуловим за терминологията на модернизма и постмодернизма.     

Поетът Димитър Христов връчва наградата на  Мартен Калеев
Поетът Димитър Христов връчва наградата на  Мартен Калеев
3-2021-1.jpg
ГРАМОТА -ВСИЧКО И НИЩО.jpg
  • Мартен Калеев
;ИЗ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА НАГРАДАТА:

ЮЛИЯ ПИСКУЛИЙСКА

за

Мартен Калеев и неговата книга „Всичко и нищо“:

...Пише много интересно, което знаем и от

предишните му книги.

Разнообразие на стилове – разказите

подскачат в книгата, като различни представители

на литературния зоопарк: някои еротични и сексуални, други на ръба на сюрреализма, трети – класически и писателски по канон, четвърти пък носят всички признаци на балканската черна комедия, която не търпи граници. Образите са ненатрапчиви, но настояват активно да бъдат признати; обстановката, фонът винаги „работят" заедно с основната идея, без значение дали става дума за Града или провинцията.

Случките са цял калейдоскоп, творчески, любовни, трагични и философски, християнски и по Радичковски селско-закачливи, но сякаш обединени от една тънка усмивка и разбиране за общата цел на онзи по-голям и широк смисъл, по чиято прищявка и благоволение всеки има свободата – или не – да направи моралния си Избор.

Няколко заглавие от тази книга: „Кръв от невестулка“, „Мадона“, „Жената, която събираше ябълки“, „Онова нещо“, „Шварценегер“, „Стават и грешки“, „Приказката на прага“.

Мартен Калеев предложен от Юлия Пискулийска за награда

О Т З И В И  ЗА НОВАТА КНИГА НА МАРТЕН КАЛЕЕВ 

"В С И Ч К О  И  Н И Щ О":

георги цанков-снимка.jpg

     КНИЖЕН ЧЕТВЪРТЪК С ГЕОРГИ ЦАНКОВ     

…А сега ще стане дума за съвременен български творец, от онези, които не се радват на огромното внимание на „културните“ медии, но големият поет и преводач Румен Стоянов без колебание го сравнява с предшественика му Йордан Радичков, а пък самият автор на „Свирепо настроение“ казва за него, че е като „златна паричка“. Говоря за Мартен Калеев – едно от най-ярките доказателства, че провинцията ражда не само бедност, а и безценни диаманти.

Не се страхувайте да разгърнете подготвяния от него години наред Алманах за литература, изкуство, култура „Огоста“, издание на община Монтана и на Дружеството на писателите от област Монтана. В ръцете ми е новият брой с прекрасни картини от художници от Северозапада – от Дунав до Ком. Томът от 450 страници започва с есето „Живи гвоздеи“ на Калеев: „Тези, които предпочитат да живеят в систематизирана глупост и тя да ги осветява в нелепата им суета и сред мними утехи, твърде често не са наясно какво точно да правят с литературните издания, с изкуството изобщо.“ И идва изконният въпрос: „Нима искаме животът ни да се превърне в мрачна раковина, в която светът е замлъкнал в себе си, защото е уплашен, отчаян и обезверен?“

Отговорът е в „духовните виадукти“, през които ни превежда Алманаха: в стиховете на Недялко Славов, на Йордан Велчев, на Александър Секулов, в есетата и преводите на Румен Стоянов, в прозата на Николай Табаков и на Йото Пацов, в незавършения роман на внезапно напусналия ни Начо Христозов…

Но споменаването на Алманаха за мене е само въведение към поредната среща с мъдрата и красива проза на самия Мартен Калеев.

Имал съм честта на два пъти да бъда редактор на творбите му – на незабравимия роман „Градината с разпятието“ – една от най-жестоките и нежни творби в съвременната ни литература, която го нарежда до първомайстори като Хуан Рулфо и Гарсиа Маркес.

Вият „побеснелите котки на мъката“, срещаме се с черно-бели герои, които отразяват почти всички оттенъци на съвременното ни общество, следваме омагьосани пътя на лесно ранимия, свръхчувствителния Йоан от болнав слабак до прозрял силата на светлината художник. Живял съм с истините на „Очите на жаждата“, „Обещанието на Данте“, „Шепот“, „Капан за светулки“, „Лудница 5“. Писал съм се редактор на „Монолози“, но по-скоро аз се учих от таланта му, отколкото той от моите бележки. Акварели, видения, хайку, хайбуни превръщаха тази книга в незабравима поема в

проза, а за метода просто не ми се говори, защото дали ще нарека Мартен „магически реалист“, или „постмодернист“ ще е все тая – той е неуловим за терминологията, тъй като пише не толкова с разума, колкото със сърцето си. Прониква отвъд маските на Доброто и на Злото, неповторимо предава ритъма на еротичната тръпка, разбужда помътените усещания за обич, за достойнство, за доблест.

Нерядко картините, които рисува, са си направо сюрреалистични, а заедно с драматичните и с направо трагичните нотки, до нас достига усещането за светлина, което избликва от палитрата на белетриста, а и на художника.

Вижте корицата на новата му книга „Всичко и нищо“, издадена от „Захарий Стоянов“. Художникът Калеев не крие възхищението си от Дали, но не му подражава. Както и в прозата, той е крайно самобитен, не прилича на никого, а повелително ни въвежда в магическия си свят, в който творецът сякаш е в „гранично състояние“. „Можеш да си седиш до края на една задънена улица и да се оп-

равдаваш, че адът – това са другите, докато ти си само един юноша бледен, почти като ангел небесен, който наблюдава собствения си живот. И да се чудиш защо тоя до теб ти опротивява от ден на ден, защо започват да ти се привиждат разни лазещи същества, защо все по-често се събуждаш с натежала глава, набъбнали устни и оловноотровна мътилка да се полюлява на дъното на душата ти, защо мисълта за самоубийство и безнадежност ти изглежда близка и естествено…“

В едно от чудесните си есета, Калеев определяше тайнството на литературата като „търсене на съпричастност от братя и сестри от духовното пространство“. Обичам и напълно споделям крилатия му афоризъм: „Книгите ни правят по-малко сами.“ Поне аз точно така се чувствам, когато чета и препрочитам трите кратки новели от „Нещата, които не могат да се обяснят“. Борхес и Кортасар обичаха да ни срещат с причудливото, да ни учат да сричаме езика на книгите, същото прави и Калеев, който с мъдростта и проникновението на съвременник-визионер следва сиянието на предшественика си, митичния и реален дядо Прокоп: „Земята нещо се разсърди. Инати се. Скърца като стари кости на светец. Тук, на това място, съм виждал турци да бесят българи. Българи да разстрелват българи по време на метежи и революции. На война ходих, върнах се. Тя войната не свършва на фронта. Носиш я в себе си. И докога продължава, само Господ знае… Ако можеш, преживяваш я, ако не – отнася те в гроба… Понякога си мисля, че дяволът се учи от човека на жестокост… Виждал съм тук и сватби, и погребения. Виждал съм какво ли не – и такова, дето можеш да го побереш в ума си, и такова, дето може да ти обере ума. Сега вече знам със сигурност – всичко е за нищо!“

Простете ми този дълъг цитат, но все едно сме изгледали поредния шедьовър на Горан Брегович… Не, това е страхотният сценарии на Мартен Калеев! Новопредставилата се Богу Татяна Лолова обичаше да чете разказите му. И винаги преди това казваше светли думи за автора. Запомнил съм: „Болки много, но само през окото и душата на писател като Мартен Калеев те могат да се превърнат в изкуство, защото са провокативни, дълбоки, философски и непреднамерено човешки.“

А големият и неподкупен критик Светловар Игов ще рече: „Болка и дълбочина има в разказите ти. Знаеш как да караш читателя да преживява. Това малцина го могат.“ Игов беше редактор на тома му с разкази „Капан за светулки“. Смеем се през сълзи със смъртта и нелепото изчезване на трупа на тъщата в „Стават и грешки“, треперим при мисълта, че „държавата и гражданите трябва да си знаят местата“ в „Лудница 5“, препускаме с мотора през сюрреалистични пейзажи в новелата „Ухание на облаци“…. И осъзнаваме, че във „Всичко и нищо“ Мартен Калеев е намерил неочакван, дързък ъгъл към живота ни, или както той казва: „Все едно внезапно си прозрял, че само красивото си струва да бъде необятно. Агресията, пошлостта и глупостта няма как да бъдат подминати, заобиколени, но могат да бъдат победени с иронична усмивка, с многозначителен елегантен жест на превъзходство.“ Такива са уроците по човекознание и по модерно писане на аристократа от Северозапада, който ни учи да гледаме с „очите на жаждата“ и категорично доказва, че „животът е като ваене на скулптура – отстраняваш излишното от камъка и образът оживява“.

А какво майсторство е необходимо, за да отстраниш излишното от камъка, това се опитаме да открием…

Христо Ганов

ДУМИ ЗА МАРТЕН КАЛЕЕВ

Някога на заседание на УС на СБП Николай Хайтов, предлагайки пловдивски автор да бъде приет за член на Съюза, вместо дълга тирада, отсича: „Който е чел книгите на Емил Калъчев знае, че той е писател. Който не ги е чел – да ги прочете!“ Позовавам се на думите на големия писател, защото още съм под въздействието на „Всичко и нищо“ от Мартен Калеев. Един респектиращ том с разкази, които категорично доказват художествената дарба на този творец – прозрения за човека, за противоречивите процеси в обществото, за тъмните и светлите страни на личността, за омерзението от равнодушните и уязвимата красота на всеотдайността. За високата цена на достойнството, което почти винаги е завистливо неоценено, нещо повече – почти винаги е наказано от недостойните. Има обикновени случки и необикновени събития, конкретни епизоди и измислени истории, които са истински притчи; дискретен хумор и почти прикрита тъга, силни страсти и трагично звучащи музикални мелодии на душата и порива към светлината. И едно прелестно въображение, което внимателно омекотява острите ръбове на катадневието, културни и литературни препратки, които ни отвеждат до други аналогии и дълбочини; енергията на думите, покоряващата изразителност, понякога дори блясват чисто поетически тропи. И всичко това е разказано с чувството за мярка. А „Чувството за мярка е белег на талант“. Казал го е А. П. Чехов.

Прочетете тази книга!

Драги ми Мартене!

Току-що дочетох книгата ти. Сериозна работа, голяма! Не знам колко време си събирал себе си разказ по разказ, но не ще да е било малко. Различни са колкото са различни есенните листа. Има смешни, има иронични, има много философия човешка в цялата тази работа. Който търси – намира. А ти караш горкия читател да се търси. Не знам дали си наясно – той не обича да му е трудно. Иска лесни отговори. А ти, както разправя и философията, не даваш готови отговори, ти поставяш въпросите. Всъщност това е най-важното. Няма да си намериш милиони читатели, но ще ги намериш тях – читателите. Интелигентните, ценителите, естетите. Какво повече? Много лица показваш с тези разказвания, трудно ми е да те определя, да те локализирам само на едно място или в едно пространство. Мисля си, че така и трябва. Ти – ама няма да ми повярваш – си много по-голям от обикновения, от само остроумния разказ, от случката. Ето примерно онази "Сол" като блус – това е тежка артилерия. Ами "Шангал"? Ами "Прометея"? Всички вечни въпроси стоят там и ти не само ги задаваш на читателя, ти си ги изстрадал лично. За стила няма какво да говоря. Сам знаеш колко си високо там. Не съм сигурен, но духът на бай Йордан Радичков ще живее у всички нас докато свят светува. Нямам предвид „Онова Нещо“ и „Заяко“, това са само заглавия, разказите са си твои. Имам предвид начина, по който предметите оживяват, изяждат Москвичи, хора, нас изяждат дори. Ошашавят ни – ако трябва да сме верни на региона. Не знам – книгата ти е истинско удоволствие...

Само още нещо ще ти разкажа, за да съм напълно ясен. Тези дни – около Нова година – изведнъж ме връхлетяха три книги на приятели, които трябваше да прочета и да напиша някакви отговори. Няма друг начин. Пристигнаха ми почти едновременно. Все интересни книги, бога ми. Хубави книги. Четох, писах, занимавах се. Приятна работа. Обаче – сега внимавай! – нито една от тези книги с всичките им качества, достойнства и мирогледни позиции не може да се сравнява с "Всичко и нищо". Защото ти си заложил на "всичко" или на "нищо".

Така се играе.

Или докрай, или за какво ти е.

Много по-висока е твоята книга, много по-изискана (дори когато блъскаш сюрреалистични картинки), много е литература. Литература е!

Та така - се радвам значи и се гордея.

И нямам какво друго да кажа,

Николай Табаков

     За участието си в ежегодния литературен конкурс

на

     Лигата на българските писатели
    в Съединените американски щати

     и по света

в началото на месец март 2021  година 

писателят Мартен Калеев получи оригинала от крайното решение на журито.

Той бе

УДОСТОЕН С ГРАМОТА

от

Управителният съвет

на Лигата на българските писатели
в Съединените американски щати

и по света

за достойно представяне с книгата
"ВСИЧКО И НИЩО"

в Международния литературен конкурс
на Лигата на българските писатели в САЩ и по света
на името на Георги Витанов Богат - 2020 г.

Лигата е основана през 2010 г. и е със седалище в Чикаго, САЩ. Тя подпомага разпространението на българската духовност в САЩ и Канада, както и по света, насърчава български автори да опазват българския език и родолюбие.

ГРАМОТА НА МАРТЕН КАЛЕЕВ
MARTEN_KALEEV_KORITSA_VSI4KO-I-NISHTO-20

Мартен Калеев, автор, худ. оформление

Издателство "Захарий Стоянов", С. 2020 г.

ISBN 978-954-09-1509-8

ISBN 978-954-09-1508-1

За корицата са използвани картините:

"Пътуване" и "Курбан" /фрагмент/ на проф. Теофан Сокеров.

НОВА КНИГА

ТЪРСЕТЕ!

10

Това не е книга, с която можеш нехайно да си обзаведеш душата!

Тя е за душата!

Край нас бързо и нелепо немарливи прозаични думи превземат обиталищата ни. Вече дори сенките ни страдат от нарцисизъм. Нашите страхове панически си сменят кожите в дефилета с предизвестен /понякога комичен!/ край.

Ние сме като зазидани в своите утопии и несгоди!

Аз мога да старея все по-безразлично и все по-навъсено. В малко градче, което може да понесе всякакво определение. Непукизмът не само в него си има запазено място! Той е хищен и всеяден! Но предпочитам да дам знак, че ме има. 

С книгата си не проповядвам. Размишлявам върху парадокса, че

винаги можем да бъдем упрекнати в посредственост, когато доказваме своята обич. И винаги можем „да се въздигнем в гениални“, когато мразим.

Ако я караме все така, адът на Данте съвсем скоро ще ни се стори като увеселителен парк. Наясно съм, че Бог никога не дели по равно – нито талант, нито останалото. Само глупостта се възпроизвежда в излишък – да пееш, че си „оборотна“ жена /има си дума за такива!/ и това да те докарва до екстаз, не е величие. Просташко е!

Едва ли ще ни простят някога за този „алчен мъничък живот“, от който трябва да грабим като за последно.  

Дори да заменим дърветата с небостъргачи, ще трябва винаги да си задаваме въпроса:

- Нашите ангели-пазители /или демони!/ дали не предпочитат сянката на дървото пред стоманено-бетонните мишени на светкавиците и фанатиците?  

Ужасът е между нас! Той е новото психотронно оръжие!

Казвам ви:

- Душите ни могат да имат всякакъв цвят, сърцата да не си приличат, но сме еднакви в едно. Раними сме! Дори да не си го признаваме!

Внимавайте. Пазете се от точните думи!

Или ги търсете.

Д у м и т е   п о н я к о г а  с п а с я в а т!

БНР-ХРИСТО БОТЕВ-АРТ ЕФИР

     БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО

                          ПРОГРАМА "ХРИСТО БОТЕВ"

                                                                АРТ ЕФИР В... ЕФИР!

Интервю на

Дарина Анастасова

с главния редактор

Мартен Калеев

за новия брой на алманах "Огоста`2020":

https://bnr.bg/hristobotev/post/101418272/

martin-kaleev-za-

almanah-o-g-o-s-t-a-2-0-2-0

МАРТЕН КАЛЕЕВ ЗА АЛМАНАХ ОГОСТА.jpg
ЗА КРЪСТЬО ПИШУРКА И СЛУЧАЙНИЯТ МИМАНС В

Разговор с писателя 

Мартен Калеев

за Кръстьо Пишурка и

случайния миманс в историята. Събеседници: проф. Светлозар Игов, проф. Андрей Пантев,

Петя Александрова.

ВОДЕЩ:

Бойко Ламбовски:

https://bnr.bg/hristobotev/post/101408531/za-krastyo-pishurka-i-sluchainia-mimans-v-istoriata

Интервю

на

Дарина Анастасова

с писателя

Мартен Калеев

за новата му книга

 

"ВСИЧКО И НИЩО":

 
https://bnr.bg/hristobotev/post/101434369
В ЛИТЕРАТУРАТА НЯМА ЛЕСНО.jpg

     Това признание на твореца Мартен Калеев не само ни отвежда към неговия необятен вътрешен мир, но и ни дава насоката за опознаване на неговата ценностна система. Всяка дума в изреченията му се разпада не на букви, а на огнен водопад, зареден с енергията на сътворението. Дълго време търсех подходяща пролука, през която да се промъкна, за да стигна до отражението на написаното от Мартен Калеев. Исках да му задам такива въпроси, които да са рефлексия на преживяното и надмогнатото от него.

     Четях творбите му и все повече потъвах в неизбродимото на смисъла им. И колкото повече се докосвах до съкровените словесни превъплъщения, толкова повече разбирах как навлизам в едни други параметри на познание и естетика, присъщи на малцина. Призвани.

     Дълбок кладенец се оказа човекът от Северозапада Мартен Калеев. Не само защото в него много изкуства дават израз на своята експресивна насоченост, но и защото всичко създадено е толкова разнолико и преливащо от палитрата на цветове и чувства. И защото е истинско като самия живот. Написаното от този майстор на перото е с много измерения и посоки, които се наслагват, за да се открие истината за човешкото в Човека. За онова съвършенство на духа, до което се достига, преминавайки през нелицеприятните и грозни драми на съдби и животи.
    Представям интервюто с твореца Мартен Калеев – един интересен събеседник, от когото можем да научим много…

     

/Снежана Галчева, гл. редактор/

МАРТЕН КАЛЕЕВ И СТРЪМНИТЕ ПЪТЕКИ НА ДОСТОЙНСТВОТО

Интервю на Снежана Галчева за
в. "България сега" - цялото интервю вижте  на:
Мартен Калеев, интервю за в. България сега - Чикаго, USA

Учредена е награда на името на поета ИВАН ДАВИДКОВ

По инициатива на писателя Мартен Калеев,

който с нарочни докладни до кмета на Община Монтана и до председателя на Общинския съвет - Монтана

внесе за разглеждане и утвърждаване

Статут за национална литературна награда

за цялостно поетическо творчество на името на поета, писателя и художника

Иван Давидков.

С решение № 427/27.04.2021 г. на Общинския съвет - Монтана, прие и утвърди Статута, разработен и предложен от

писателя Мартен Калеев, почетен гражданин на градовете Монтана и Вършец.

АЛМАНАХ

"О Г О С Т А  2 0 2 0"

Алманах "Огоста `2020" .jpg
Националното издание на Северозапада

ЖИВИ ГВОЗДЕИ

На литературата, респ. на алманах „Огоста“, не бива да се гледа като на предмет в заложна къща. Това е

мизерия на тълкуването, но не и на духа. Мнозина вярват, че светът е възможно да бъде натъпкан в

пазарската им чанта, а нищетата в златна рамка е примамлива, уютна и спасителна. Тези, които предпочитат

да живеят в систематизирана глупост и тя да ги осветява в нелепата им суета и сред мними утехи, твърде

често не са наясно какво точно да правят с литературните издания, с изкуството изобщо.   

През тази 2020 година се натрапва усещането, че животът броди между хората и всеки миг може да внезапно

и фатално да ги подмине.

Писателите от Северозапада и нашите побратими, независимо от своето местообитание, са живите гвоздеи,

които прикрепят битието с думи. За да не се разпадне!   

Читателят е цензурът ни. Дано в общата неразбория от букви, Той да открива само думите, които носят Смисъла. Иначе все някога все някой ще се намери да напише върху самотата на нашата преходност, че нищото е по-добро от стореното.

Разсрочено време не съществува! Както и няма приемлив преразказ на нашите чувства и въжделения!

Нима искаме животът ни да се превърне в мрачна раковина, в която светът е замлъкнал в себе си, защото е уплашен, отчаян и обезверен?

Търсете отговора и в новия брой на алманах „Огоста“!  

Благодарствено писмо от посолството на Бразилия

Благодарствено писмо от посолството на Бразилия

Нейно превъзходителство г-жа Мария Едилеуза Фортанеле Реис - посланик на Бразилия в Р. България изказва към мен, в качеството ми главен редактор на алманах "Огоста", специална благодарност, че с това поредното издание на алманах "Огоста 2020" затвърждавам традицията за разпространяването на бразилската литература и продължавам да допринасям за разширяване на взаимното опознаване на България и Бразилия и за по-нататъшно развитие на двустранни културни връзки.

Благодарствено писмо от посолството на Бразилия

Благодарствено писмо от посолството на Бразилия

Нейно превъзходителство г-жа Мария Едилеуза Фортанеле Реис - посланик на Бразилия в Р. България изказва към мен, в качеството ми главен редактор на алманах "Огоста", специална благодарност, че с това поредното издание на алманах "Огоста 2020" затвърждавам традицията за разпространяването на бразилската литература и продължавам да допринасям за разширяване на взаимното опознаване на България и Бразилия и за по-нататъшно развитие на двустранни културни връзки.

Нейно превъзходителство г-жа Мария Едилеуза Фортанеле Реис - посланик на Бразилия в Р. България изказва към мен, в качеството ми главен редактор на алманах "Огоста", специална благодарност, че с това поредното издание на алманах "Огоста 2020" затвърждавам традицията за разпространяването на бразилската литература и продължавам да допринасям за разширяване на взаимното опознаване на България и Бразилия и за по-нататъшно развитие на двустранните

културни връзки.

Това е признание за всички, които имаме една обща кауза - да променяме

биографията на Монтана и Северозапада към по-добро и по-престижно!!!

Убедете се сами - в оригинал и в превод на български!

БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО ОТ ПОСОЛСТВОТО НА БРАЗИЛИЯ

ИМА СРЕЩИ, КОИТО БЪРЗАШ ДА ЗАБРАВИШ!

ИМА СРЕЩИ, ЗА КОИТО НЕ ИСКАШ ДА СИ СПОМНЯШ!

ГОСТУВАНЕТО МИ ВЪВ

"ВЕЧЕРТА НА СЕВЕРОЗАПАДА"

НА 7/8 TV

НА 09 АПРИЛ 2021 ГОДИНА

БЕШЕ ОТ ОНЕЗИ, В КОИТО И ДВЕТЕ СТРАНИ БЯХА ИЗНЕНАДАНИ!

ДОМАКИНИТЕ КРАСИ РАДКОВ, БОРИС СОЛТАРИЙСКИ И ЙОРДАН ЙОНЧЕВ-ГЪМЗАТА

/РАЗБИРА СЕ, И ЦЕЛИЯТ ЕКИП, И АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ!/

СЕ ОКАЗАХА ЛЮБОПИТНИ, ТОЛЕРАНТНИ И ГОТОВИ ДА СЕ ВСЛУШАТ В ЧУЖДОТО МНЕНИЕ. 

ДАНО ВСЕКИ, КОИТО ИЗГЛЕДА ПРЕДАВАНЕТО, ДА РАЗБЕРЕ - СЦЕНИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МОИТЕ СЪБЕСЕДНИЦИ Е САМО ЧАСТ ОТ ТЕХНИЯ СВЯТ - НЕВИДИМАТА /И ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ!/, ИЗВЪН КАМЕРИТЕ И СЦЕНАРИИТЕ,  Е ИСТИНСКА, СПОНТАННА И ДЪЛБОКО ЧОВЕШКА!

ТЕ МИЛЕЯТ ЗА РОДНИЯ КРАЙ!

И ЗА ХОРАТА В НЕГО!

ДРУГОТО СА ПРИКАЗКИ ...

ОБЯСНЯВАМ САМО НА ТЕЗИ, КОИТО

НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ОБЯСНЕНИЕ!

НА ДРУГИТЕ НЯМА СМИСЪЛ ДА ГО ПРАВЯ!

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СА ОН ЛАЙН -

НА САЙТА НА ТЕЛЕВИЗЯТА.

ДАТАТА Е 09.04.2021 г.

Можете да съдите и по галерията от снимки по-долу!

Но по-добре вижте записа!