Писателят Мартен Калеев е от онези автори, които са избрали да извървят своя творчески и житейски път в провинцията, респ. в Монтана, без да се смущават особено от „неудобствата на трудното /извън/светско пробиване“ – все пак днес по-лесно те забелязват и величаят, ако си в София или в многократно по-голям град, ако си „под носа“ на силните медии.

        Заявява и на шега, но и на сериозно, че точно Монтана е неговият Рим.

      Счита, че истинският автор може да намери достатъчно вдъхновение сред своите земляци, да напише творбите си с цялата си жар и всеотдайност, въпреки озъбването и освирепяването на живота в Северозапада и в страната. Стига да има талант да опазва своите и националните духовни крепости чрез книгите си.

        Изповядва, че за да докажеш своите достойнства не трябва да чакаш някой да ти изгради ритуален амвон, на който под блясъка на прожекторите да се възкачиш с напомпано его, маниакално вперил очи в лъскави химери, а просто всеки ден да имаш смелостта да виждаш Човека и да му подадеш поне една добра, окуражаваща дума, отгледана със сърцето на писател.

         Мартен Калеев е роден на 18 август 1958 година в град Вършец и е носител на:

         - званието "Почетен гражданин на Монтана" и на Почетния знак на община Монтана;

         - званието „Заслужил гражданин на Вършец“ и на почетния знак на града;

         - почетната значка на град Монтана;

         - Наградата "Златно перо" на Съюза на българските журналисти - 2017 г.

         Завършил е магистратури по:

         - икономика;

         - журналистика;

        - информатика и информационни технологии, вкл. и многобройни специализации в български университети.

         Работил е като:

         - секретар в общински съвет за духовно развитие;

         - журналист;

         - редактор и завеждащ отдел „Култура“ в ежедневник;

       - ръководител на екип на специализирано издание за реклама, изкуство и култура „Риск магазин“, достигнал 70 хил. тираж.;

         - учител;

        - началник отдел АПФСИО в Регионален инспекторат по образованието към Минис-терството на образованието;

         - директор на училище;

         - генерален директор в международна фирма.

      Създал е и е ръководил свой частен информационно-издателски център „Риск-магазин“ със запазена търговска марка, регистрирана в ИНРА-София. Изпълнявал е и администраторски функции в структурите на МОН и пр.

         Автор е на:

         - десет книги;

         - на два сценария;

         - над 1500 публикации в централния и в регионалния печат;

         - участвал е в десетки предавания на електронни медии.

         Много са и инициативите, свързани с обществения живот и с литературата.

​         Сред тях са:

         - учредяването на дружеството на независимите мислещи хора „Брод“ – Монтана, за развитие на гражданското общество;

         - учредяване на Дружество на писателите от област Монтана към СБП, като е избран за негов председател /2005/;

               - учредяването на национална награда за цялостно поетическо творчество на името  

      на поета, писателя и художника Иван Давидков;

         - инициативи по издигане на кандидатури за почетни граждани на град Монтана;

         - регионални дискусионни и културни срещи с духовната общественост на региона;

Подкрепял е изяви и инициативи на Регионална библиотека "Гео Милев" - Монтана, която е най-важният му партньор, както и на четящите и на мислещите хора в региона - Ежегодните "Скитащи думи", "Магическият Северозапад", "Литературата на невероятния Северозапад" /регионална конференция/ посветени на Радичков, Маратон на четенето "ОБИЧАМ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО", инициативата "Прочети и предай", творчески вечери, авторски рецитали, премиери на книги и др.

          Членства:

          - Съюз на българските писатели – София;

          - Съюз на българските журналисти – София;

          - Национален клуб на писателите-учители – София;

          - Ротари интернешънъл;

          - Обществен експертен съвет по култура на Монтана;

          - секретар на общинската комисия по култура при Об.С – Монтана.

   Представял е пред публика десетки български автори от различен род изкуства.

          Пише:

          - романи;   

          - разкази;

          - новели;

          - сценарии;

          - поезия;

          - есета;

          - оперативна критика;

          - хайку;

          - фейлетони, памфлети и сатирично-хумористични мивиатюри;

          - материали от различни журналистически жанрове и т. н.

         Има една самостоятелна изложба в ХГ „Кирил Петров“ – Монтана – масло; графика: молив, въглен, малка пластика и участия в общи изложби.

​

        Носител е на 29 медала от спортни състезания в различни видове спорт /волейбол, гимнастика, триатлон, бойни спортове/.

​

         Съорганизатор съвместно с Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана, на еже - годните срещи „Скитащи думи“, посветени на Радичков.

​

          Главен редактор на алманаха за литература, изкуство и култура „Огоста“ - Монтана, който е свидна негова рожба, появила на се бял свят, след като по негова инициатива /като общински съветник/, писател и общественик през 2005 година инициира и учредява Дружеството на писателите от област Монтана. В програмата на Дружеството алманахът е с приоритет, както и създаването на литературни мостове с побратимените градове, чиито представители да гостуват по време на Празника на града – Свети Дух. 

          През 2015 година Съюзът на българските писатели - София му връчва наградата на националния писателски вестник „Словото днес“- София за най-добра публикация през 2014 г. - за разказа „Гранично състояние“, а издателство „Анубис-Булвест“ – първа награда  за разказ от ежегодния национален конкурс за учители-творци – за разказа „Грехът на праведника“, а няколко години е сред номинираните за  първите награди.

       През септември 2017 година Съюзът на българските журналисти му присъжда наградата "Златно перо" за дългогодишна журналистическа дейност и за цялостен принос.

        През 2020 година Съюзът на българските писатели - София му присъжда Почетна грамота за принос към съвременната българска литература.

         През 2021 година Съюзът на българските писатели - София му връчва първа награда за кратка проза в рамките на ежегодния преглед на литературната продукция за 2020 г. за сборника с разкази "Всичко и нищо", изд. "Захарий Стоянов", София, редактор Христо Ганов.   

          Съавтор е на учебници по литература за училищно образование.

          Негови произведения са превеждани на руски и английски език.

          Включен е в над 16 антологии за поезия и проза.

         За годишната Национална награда за чистота на българския език „Д-р Иван Богоров“ за 2020 година е номиниран и от Конфедерацията на българските писатели.

        Негови произведения са публикувани в САЩ, Канада, Англия, Русия и др., превеж-дани са на английски и руски езици.

​

         Носител е и на наградите:

         1. Първа награда от конкурса „Ние и новото време” за разказа „Див човек”,

април 1988 г., организиран от Клуба на младия писател към СБП – София;

         2. В традиционния анонимен конкурс-рецитал през февруари 1988 г. в КДК – Монтана, жури под председателството на писателя Георги Марковски и членове поетът Иван Здравков и критикът Ваня Бояджиева, му присъжда първа награда за разказа „Тревожно пътуване”/ по-късно включен в сборника „Очите на жаждата”, С. 1998, Изд. „Параболи”, редактор Никола Статков/;

       3. През декември 1988 г. за поредица от публикации като „Искам да се храня с динамит”, „Фалшивите индулгенции на печалбарството”, „Калните пантофки на телевизионните идеи”  и др., както и за серия изяви по БНР – „Студио „Диалози”, и най-вече, за разказа „Пръстенярката”, редакционната колегия под ръководството на главния редактор на вестника Делчо Делчев-Атъпов му присъжда първо място в редакционната класация за цялостно журналистическо творчество през годината;

          4. Вестник „Отечествен фронт” му присъжда награда за разказа „Учени хора”  /вкл. в сборника „Очите на жаждата”, С. 1998 г./ в ежегодния си конкурс „Бит и душевност на българина”, публикуван в бр. 12 340/28.02.1986 г./; 

          5. През 1985 г. списание „Жената днес” го награждава за разказа „Оттатък завоя".

          6. През 2004 г. националният вестник на Министерството на образованието и науката „АзБуки” му присъжда наградата за разказ – творбата е „Колелото”. /Журито е под председателството на проф. Светлозар Игов, а членове са критикът Георги Цанков и поетът Златомир Златанов/.

          7. През 2006 г. Мартен Калеев е лауреат на анонимния конкурс за поезия в рамките на Кулския поетичен панаир – град Кула /журито е под председателството на поета Андрей Андреев, а членове са шестима писатели/.

         8. През 2021 г. е носител на първа награда в юбилейния Десети национален литературен конкурс за разказ "Дядо Йоцо гледа" на тема "Миналото, настоящето и бъдещето на нашата Родина".

          По етюди от неговите: роман „Градината с разпятието“, сценарии „Сезонът на гнева“ и „Академия за мръсници“ кандидат-студенти са приемани по специалността „Актьорско майсторство“.

          Мартен Калеев през годините на три пъти е попадал в докладите на литературната критика и на наблюдателите на СБП като автор със значимо и ярко творчество. За него и неговите книги са се изказвали и писали десетки утвърдени автори и критици, а някои негови произведения са номинирани за различни годишни награди на писателския съюз. Последната такава издадена книга бе романът му „Градината с разпятието“, който според Ивайло Христов е „Роман за крещящата нужда на всеки един от нас наред с изобилието, което ни поднасят технотронната ера и потребителското общество, да има и място за онази спасителна доза съпричастност, която ще „измоли” от съдбата пощада за човека…"      

          Съвсем не случайно самият Радичков преди време бе казал за него: „Пазете това момче! То е като златна паричка, на която ще й дойде времето…“ , а Георги Цанков го нарича „Опитомителят на думите“ и "Благородникът от Северозапада".

          Проф. Боян Биолчев лично поздравява Мартен Калеев след един конкурс:

      „Аз съм открит човек и трябва да призная, че притежавате рядката дарба да завладявате мислещите с образния си и провокативен стил на изразяване. В него личи почти опасна интелигентност…“

         Оценки на неговото творчество правят Антон Дончев, Никола Статков, Дончо Цончев, Андрей Пантев, Димитър Стефанов, Анастас Стоянов, Георги Алексиев, Светлозар Игов и мн. други.

          За първата му самостоятелна изложба в Монтана проф. Галилей Симеонов споделя, че „За Мартен Калеев изложбата е сполука, като да преминеш през дълбока вода и след това с изострени сетива на художник да преоткриеш спасението чрез красотата и хармонията. Малцина дръзват, още по-малко успяват!“ 

          Към фактологията би следвало да бъдат прибавени и включването на Мартен Калеев в:

          - Българска журналистическа енциклопедия;

          - Националната енциклопедия „Бележити българи на съвременна България“;

          - бюлетин на Института по литература към БАН;

          - антологии, сборници с избрани произведения, хайку-антологии и пр;

        - справочниците “Кой кой е в Монтана”, “Творци от Берковския край”, "Опуси на талантливостта" и др.

          Два пъти е бил общински съветник.

          Председател на Дружество на писателите от област - Монтана /2005/;

​

           Главен редактор на алманах "Огоста" /2012/.

      С своите броеве алманах „Огоста“, доказва, че за духовността няма провинция и стойностни литературни и културни събития могат да се родят там, където все още се намират хора с отдаденост и мисъл за духовното. Около идеята за земляческа принадлежност успя да обедини хора от различни творчески съюзи и от различни видове изкуства в полза на литературата и изкуствата с мисъл за бъдещето.

      Алманахът вече премина националните граници - достигна читатели в Австрия, Германия, Молдова, Русия, Китай. Дори влезе в Националната библиотека на Бразилия, чийто директор е поетът Антония  Миранда - предоставил свои стихове специално за алманаха в превод на Румен Стоянов.

        При това Мартен Калеев винаги е предупреждавал, че всеки трябва да се опази от суетата "Да се взема прекалено сериозно"! 

         Признава:

         "СЪСТОЯ СЕ ОТ ДУМИ, НО СЕ РАЗПАДАМ НА ИЗРЕЧЕНИЯ!..."