




- Когато успееш, не вири нос. Когато не сполучиш, не унивай. Само който нищо не може, той и нищо не трябва да очаква. Готините и дръзките трябва да са наясно - животът не е милостиво занимание. Съдбата даром никому не слага в торбата. Трябва хъс и топки, за да си заслужиш мястото. В думите хлътваш изведнъж, като в пропаст. Дали ще видиш светлина или мрак, зависи от това - от кое носиш повече в душата си. Колкото и другите да говорят за теб, ти казвай само истината за тях. Това е достатъчно да те уважават. А ти си ланска луковица...
...Бъбрихме си тогава С дончо Цончев за какво ли не, преди да замине. Каза в края на разговора - "Готов съм!" Не го разбрах. Скоро след това разбрах, че е поел по неведомите пътеки да дописва живота.

Поетът Лъчезар Станчев и неговото творчество за трета поредна година събират своите почитатели и последователи.

В приятна обстановка едно поетично матине доказа, че духовността няма провинция. Според споделеното от присъстващите и от участниците може да се направи изводът - всички се нуждаем от повече поезия в делника.

