- Когато успееш, не вири нос. Когато не сполучиш, не унивай. Само който нищо не може, той и нищо не трябва да очаква. Готините и дръзките трябва да са наясно - животът не е милостиво занимание. Съдбата даром никому не слага в торбата. Трябва хъс и топки, за да си заслужиш мястото. В думите хлътваш изведнъж, като в пропаст. Дали ще видиш светлина или мрак, зависи от това - от кое носиш повече в душата си. Колкото и другите да говорят за теб, ти казвай само истината за тях. Това е достатъчно да те уважават. А ти си ланска луковица...
...Бъбрихме си тогава С дончо Цончев за какво ли не, преди да замине. Каза в края на разговора - "Готов съм!" Не го разбрах. Скоро след това разбрах, че е поел по неведомите пътеки да дописва живота.
Поетът Лъчезар Станчев и неговото творчество за трета поредна година събират своите почитатели и последователи.
В приятна обстановка едно поетично матине доказа, че духовността няма провинция. Според споделеното от присъстващите и от участниците може да се направи изводът - всички се нуждаем от повече поезия в делника.
УЛИЦА В СОФИЯ ВЕЧЕ НОСИ ИМЕТО НА ПИСАТЕЛ-ЗЕМЛЯК На първи юни 2008 г. в град София инж. Панайот Бончев, кмет на район „Изгрев” при Столична община, откри паметна плоча пред дома на „поета на усмивката” Лъчезар Станчев. Улицата, където е живял, вече ще носи неговото име. Събитието стана възможно с решение на общинския съвет на район „Изгрев”, а е инициирано от Съюза на българските писатели, Института за литература при БАН, Съюза на преводачите в България.
Поетът Лъчезар Станчев и неговото творчество за трета поредна година събират своите почитатели и последователи.
Преди много години в родния ми град Вършец организирах представяне на творчеството на Свобода Бъчварова и на Никола Статков. Тогава те вече бяха с доказан авторитет сред национално признатите творци. Моята скромна роля се заключаваше в това, че четях произведенията им, гледах филмите и новелите им, а после и пишех за тях. Естествено, бях пристрастен. Та те бяха моите именити приятели и аз високо ценях сътвореното от тях. Всъщност, и на тази среща естествено бе продължена темата, която отбелязах на първата за страната премиера на първата книга на Статков "Господин за един ден" - темата за хумора в разказите му, който може спокойно да се превърне във филм-комедия. Тъй като почти цялото ми изказване бе в тази насока, те приеха скромното ми чувство за хумор и някак постепенно веселото настроение се пренесе в цялата зала. Продължи и по-късно, когато ми гостуваха. Похвалиха ме за нестандартното представяне и ме обещаха, че приемат много сериозно думите ми. Та някъде по онова влеме някъде по тия места се зароди нещо добро.
За мое огромно огорчение, Свобода Бъчварова завърши житейския си път, далеч от родината, огорчена и разочарована, потресена от случващото се у нас и по света.
Никола Статков се е преселил почти напълно в Кокаляне и там търси мир за душата си. Явно, не го намира, защото след като ми заяви, че се отказва от писането завинаги, се наложи да представям три негови романа....