
НОВИНИ & СЪБИТИЯ
NEWS STORY
Тази страница е
най-трудна за поддържане.
Защото винаги има какво
да добавя, само че
непрекъснато времето не ми достига
- да се похваля или просто да
съобщя новинка. Така в стария ми
сайт новините отлежаваха дълго.
Понякога нито е възможно, нито пък има "дълбок" практически смисъл да актуализираш информацията - ние сме хора, а не архивни единици.
Затова най-сигурният начин да знаем повече един за друг е живото общуване. Сайтът е само една възможност, далеч не и универсална. Обаждайте се! Питайте! Пишете! Сега е по-лесно - кликнете на контакти, пишете и пратете.
Ще отговоря!
Макар да съм наясно -
има документ, има човек.
НЯМА ДОКУМЕНТ -
НЯМА ЧОВЕК!

![]() |
---|
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
Немската писателка Ники Павлов
в Монтана
ПГПЧЕ "Петър Богдан" - Монтана, бе организаторът на представянето на романа "Българският лекар" на немската писателка Ники Павлов. Романът е издаден от ИК "Жанет 45", негов преводач е Жанина Драгостинова. В срещата участваше и Манол Пейков, управител на ИК "Жанет 45". Срещата бе част от празничния календар на Езиковата гимназия по случай престоящата
50-годишнина.





По покана на ПГПЧЕ на срещата като гост присъства и писателят Мартен Калеев, главен редактор на алманах "Огоста" и председател на Дружество на писателите от област Монтана.
мартен калеев
ЗА ЛИТЕРАТУРНИЯ
/НЕ/ВЕРОЯТЕН СЕВЕРОЗАПАД
НАДЕЖДИТЕ ПРЕДСТОЯТ
Регионална библиотека "Гео Милев",
гр. Монтана
27 декември 2019 г. в 11:01 ч. ·
В последните дни на годината излезе от печат сборника с доклади от Втората регионална краеведска конференция „Литературата на Невероятния Северозапад“, проведена на 24 октомври 2019 г. в РБ „Гео Милев“. Изданието е финансирано по проект за регионални дейности, който библиотеката защити пред Министерството на културата. Проектът включва събития, посветени на 90 годишнината от рождението на Йордан Радичков - провеждане на краеведска конференция „Литературата на Невероятния Северозапад“, осъвременяване на изложбата „Автографите на Радичков“, както и издаване на печатен сборник с докладите от конференцията.
Сборникът е в тираж 200 бр. и е съставен от 21 доклада, онагледени със снимки и графики. В него са поместени проучвания на краеведи, историци, архивисти и библиотечни работници за личности и събития, дали своя принос в това, Радичков да нарече нашият край „Този мил, трогателен Северозапад !“.
Научна стойност на изданието носят публикуваните доклади на : проф. Румен Стоянов, проф. Румяна Станчева, Емилия Коралова- Стоева и Любомир Коралов, както и докладите на д-р и. н. Ваня Иванова, директор на Исторически музей – Монтана, и на Ангелина Емилова, директор на Държавен Архив – Монтана.
За тематичното многообразие на сборника допринасят изследванията на Александра Симеонова, Теодоси Антонов, инж. Стоян Аврамов, Камелия Александрова, Катя Павлова, Ели Томинска, Стефан Стефанов, Татяна Попова, Йорданка Тушанска и Кристина Илиева.
Краеведските проучвания на Юлия Андреева, Мариана Коларска, Снежана Стоянова, Биляна Димова, Пенка Вацкова и Ели Димитрова – всички от екипа на РБ „Гео Милев“, имат своя принос в трайното съхраняване на факти и данни от многоликия литературен живот в регион Монтана.
РБ „Гео Милев“ получи висока оценка за идеята, организацията и провеждането на събитията, свързани с 90 годишнината от рождението на Йордан Радичков.
В предговора към сборника, писателя Мартен Калеев, пише :
„И затова инициативата на РБ „Гео Милев“- Монтана придобива и дълбок смисъл, и висока стойност. В подкрепа на усилията им ще е уместно да се изтъкнат и онези контури на Северозападното литературно битие, които допълват и подчертават важността на форума – той има достатъчно потенциал да се превърне в периодичен и развиващ се, с достатъчна полезност за поколенията на бъдещето.“
Сборникът, с доклади от Втората регионална краеведска конференция „Литературата на Невероятния Северозапад“, вече е достъпен за читателите на РБ „Гео Милев“.






ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ: Регионална библиотека "Гео Милев", гр. Монтана
По повод 90 годишнината от рождението на Йордан Радичков, РБ „Гео Милев“ – гр. Монтана организира на 24 октомври Регионална краеведска конференция „Литературата на Невероятния Северозапад“. Горди сме да ви съобщим, че в изследователския форум ще участват проф. Румен Стоянов и проф. Румяна Л. Станчева.
Професор Румен Стоянов е известен български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата "Доктор хонорис кауза" на университета в град Бразилия. Превел е знаковата книга "Сто години самота" на нобелиста Маркес. Има над 20 книги с поезия, проза, мемоари, литературоведски изследвания.
Румяна Л. Станчева е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, доктор на филологическите науки, доктор хонорис кауза на Университета на Артоа, автор на книги по балканистика и по сравнително литературознание (румънска, френска и българска литература). Специално място сред публикациите й в редица международни научни издания заемат изследванията, посветени на френскоезични писатели и на взаимодействията между литературата и изкуствата. Румяна Станчева е дъщеря на родения в гр. Вършец писател Лъчезар Станчев.
Конференцията ще започне в 10,30 ч., в зала „Изкуство“ на РБ „Гео Милев“, с доклада на проф. Румяна Л. Станчева „Употреба на модернизма у Йордан Радичков и Лъчезар Станчев“ и академичното изследване на проф. Румен Стоянов „Радичков в испано и португалоезичието“.
Това - преди да се случи.
Е, случи се! Поздравления за Юлия Андреева! Помагах й!
И още веднъж се убедих, че едни с трепет и старание работеха, за да се случи, а други - разсеяно и восокомерно добавяха: "Е, и?"
Но все пак да си кажем: постовете и високомерието все някога падат, но резултатът от подобни конференции остават във времето!
Това се вижда от сборника с докладите! Те са основополагащи за бъдещи изследвания със своята уникалност и значимост!
Търдя го в предговора към изданието.
Можете да се убедите и сами, ето го в оригинал:
ЗА ЛИТЕРАТУРНИЯ /НЕ/ВЕРОЯТЕН СЕВЕРОЗАПАД НАДЕЖДИТЕ ПРЕДСТОЯТ
/мартен калеев/
Организаторите на регионалната краеведска конференция „Литературата на невероятния Северозапад“, чийто ярък представител е Йордан Радичков, едва ли са чакали „повод“ – настъпването на 90 годишнината от рождението на писателя. Радичков винаги и по всяко време ще е „достатъчно основание“ да се обединят критици, писатели и читатели, за да си припомнят значимостта на литературните авторитети и феноменът на новия прочит на творбите и биографиите им. И затова инициативата на Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана придобива и дълбок смисъл, и висока стойност – вече години наред те организират и провеждат многобройни съдържателни мероприятия. В подкрепа на усилията им ще е уместно да се изтъкнат и онези контури на Северозапападното литературното битие, които допълват и подчертават важността на форума – той има достатъчен потенциал да се превърне в периодичен и развиващ се, с достатъчна полезност за поколенията на бъдещето. Ето и защо:
Българският литературен Северозапад остана някак по особен начин недоизтълкуван от професионалната критика. Дори се оказва – и непрочетен в дълбочина, и неизползван като прагматика – големите европейски и световни награди отиваха при далеч по-несъвършени образци на литературност и значимост. Вярно е, че всички в тази страна и регион сме обречени на недовършеност, а когато и прекалено закъснеем с историческото ни признание, няма защо и да прибързваме, и да нервничим. Но сякаш отдавна и именно от Северозапада тръгва и се развива един дълбоко човечен импулс срещу преплитането на вина, жертва и помирение, като че ли този регион си заслужава съдбата – и литературната, и битийната. Но Северозападът именно чрез своите върхови образци в литературата успява да коригира това усещане за добро или за зло, за окончателно и относително. Той успява да възвърне логиката и морала в онтологията на Северозапада, особено при тълкуването на категории като битие и нищо в полза на очакваните по-възвишените битие и литературност. Ние и човечеството едва ли бихме могли да постигнем бленуваното състояние на лично задоволство чрез прочитане на най-доброто от литературния Северозапад, но трябва да настояваме и да опитваме поне чрез авторитетно признание и почит.
Чрез четенето и препрочитането на текстовете на писателите земляци, пък и не само техните, човек вижда себе си като насила вмъкнат в битието с неговите изпитни и поуки – къде забавни, къде драматични или трагични. Защото „модерното и постмодерното съзнание на тълпите“ не е възраждане на паметта, а нейно постепенно и като че ли окончателно отрицание. Литературният Северозапад е по природа дълбоко хуманен и раним. Дори има своята памет, която тачи според случая и силите си. И това окуражава! Надеждите не са изчерпани. Те предстоят!
Литературният Северозапад никога не ще бъде в окончателна цялост и едва ли ще придобие завършеност към определен момент или календарна дата, защото той винаги ще бъде дописван чрез импулсите на талантливите пера на неговите автори – били, съществуващи или идващи. Списъкът на имената и съдържанието на темите на Конференцията са показателни. В този смисъл литературният невероятен Северозапад ще продължава да се развива и да поднася възхитителни изненади, неочаквани гледни точки и в поезията, и в прозата. Защото той някак магически граничи сам със себе си – във всички посоки за него никога не е имало и няма и да има граници, табута, крайни тълкования или свършек. Като обобщено и инатливо прозрение авторът от дивния Северозапад е по природа бунтар, а и поради същото – е и жилав в себедоказването си чрез словото.
Днес, когато се разпадат връзките между думите и нещата, които шокират в своя битовизъм и арогантност, литературният Северозапад не е загубил способността си да говори за възвишеното и трагичното, за великото и жалкото, за красивото и грозното в унисон със сътвореното и сътворяващото се. И ние като в магичен лабиринт съзираме как ни „дебне спасението“ или поне нашата друга същност – по-мъдрата, по-зрялата, по-смирената. Имената на нашите писатели-земляци сякаш придават ключово обаяние за образа на българската национално значима литература – без тях той бил в голяма степен несъстоятелен дори. Познавах мнозина от писателите-земляци и дори мога да кажа, че с немалко от тях ни свързваше приятелство. Харесвах ги и следях техните изяви, като през времето ме „преследваха“ един и същи страх, но и една надежда – след време „дано забравят своето перо в моята ръка“. Или поне в ръката на далеч по-талантлив приятел, но непременно тук, на Северозапад. Засега въпросителните „дали се е случило“ и при кого са повече от отговорите – нито еднопосочни, нито категорични.
Само на пръв поглед или прочит литературният Северозапад изглежда лесен както за тълкуване, така и за имитиране или подражание, но това е пагубна илюзия – в своите превъплъщения от далечни и древни времена, та до днес той не претендира за доказване на съвършенство или превъзходство, а е сякаш размирник, бунтар, прахосник на време, който се скъпи за всеки миг внезапно откровение, в което пропадаме към истините и към чувствата. Пред нас все ще се изправят паралелни светове, които ще очакват своето литературно сбъдване и осмисляне – самотни и случайни улични лампи се опитват да осветят улиците нощем, а къщите са мрачни слепци, заключени отдавна и като че ли завинаги. И точно тук, сред непоетичното, се случва литературният невероятен Северозапад – нито демон, нито клоун, а човек с "едното плачещо и с другото смеещо се око" – той се опитва да спре отчуждението ни към света, дори и към себе си. Да ни вдъхне надежда! В творбите на ярките представите на литературния Северозапад самият живот се заиграва като дете в своите опити с невъзможното и те предизвиква да го осмислиш и преживееш. Най-талантливите са създали шедьоври, пред които сме длъжници – сякаш нямаме достатъчно време за тях, с което ощетяваме най-вече себе си.
В тоя „пусти“ Северозапад успяват само най-талантливите, а останалите се провалят – при това не непременно в писането, а най-вече в четенето им. И точно тук е значението на тази конференция, за която трябва да бъдат приветствани организаторите – ориентират ни, подсказват ни, подреждат стойности. Чрез чутото и видянотото разбираме, че литературният Северозапад е не само мащабен и вдъхновен, но и дори над-национално значим. Доказват го докладите на проф. Румяна Станчева и на проф. Румен Стоянов, както и на другите участници.
Надеждите на поколенията се сбъдват с насърчаване на самочувствието. То винаги ще се заражда в четене, за да достига своята зрялост и мъдрост в осмисляне на света. За да можеш да твърдиш, че в живота ти наистина има наистина „твоите“ десетина заглавия, най-напред трябва да си прочел и осмислил няколко хиляди тома. Ярките произведения на авторите-създатели на явлението литературен невероятен Северозапад заслужават да са в началото на списъка!
В крайна сметка, животът е дълбоко лично убеждение!
24.10.2019 г.
град Монтана
Онтология: (от гръцки: ὄντος, ontos, „битие“, „съществуващо“, и λογία, logia, „наука“, „знание“) е философска дисциплина, която се занимава с изследване и разбиране на съществуващото, реалността и битието като цяло.
7 октомври 2019 г.
17:30 ч.
Есенен салон
на Дружеството на художниците „Тенец”
експозиционна зала „Кутловица”, бул. „Трети март” 64
![]() | ![]() | ![]() |
---|---|---|
![]() |
ВЪЛНУВАЩА ПРЕМИЕРА
Мартен Калеев
главен редактор
уводни думи към алманах "Огоста `2019"
ЗА ЗАСАЖДАНЕТО И ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДУМИ
Всеки брой на алманах „Огоста“ ежегодно се превръща в реализирана надежда за автори и читатели, а всяка надежда неизбежно поражда въпроси. Дали ще търсим и намираме отговорите им, включително и верните, зависи изцяло от човека и от неговия манталитет. Алманахът не възпроизвежда гибелни амбиции за литературни бройлери. Той се опитва да насърчи творците да създават „културен климат“ там, където редките високопоставени посетители се отбиваха разсеяни, пренебрежителни и колебливи в отговорите си „Що е това Северозапад?“. Сякаш бяха убедени в „съдбовно“ предопределените материална нищета и „културен пущинак“.
Респектиращото присъствие на авторите от Северозапада ни задължава да помним и възпроизвеждаме най-добрите традиции на духовността, защото нашето издание, /по Радичков/ е като кладенче, откъдето и да се наведеш над него, да можеш да се напиеш. Откъдето и да започнеш да го четеш, да утолиш „жаждата“ си, да почувстваш човечността и красотата на изкуството – според древните, само то ни прави богоравни. Ако българинът и гражданинът на света вече могат да се обличат по един и същи начин, то по дух би трябвало да сме „величаво“ различни – дължим го на бъдещето.
Длъжни сме да отговорим и на още един въпрос – ако през 1651 година е създадена първата българска печатна книга в Рим, то що сторихме „ний за свой си край“, град и държава? Особено в наши дни, когато личностният потенциал и личностната реализация в контекста на обществото ни има водевилен привкус. Без ежедневните потвърждения в полза на духовността историческата ни репутация би била нелепа и пренебрежима. Четящият човек не е „обикновен“ човек. Той е толкова важен, колкото императорът, кралят или папата – той ги създава и крепи. И всички те са зависими от духовността, започваща с книгата, а не с триумфални шествия, трагични драми, неимоверни страдания, озарени величия или мрачни провали. Да не забравяме поуката на времето, че ако днес седим на сянка, то е защото преди нас някой друг е посадил дърво. Ако сега знаем и помним своя род и език, то е защото някой преди нас ни е завещал мъдри и вдъхновяващи думи.
Алманах „Огоста“ като скромен белег на времето отговаря на важни въпроси, но дава и неизследвани надежди. В него заедно засаждаме и отглеждаме думи, под чиято мъдра сянка някога до поспрем, да поседнем и си спомним за себе си и за съкровените непреходни неща, наричани „Живот“.
![]() | ![]() | ![]() |
---|---|---|
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() |
АЛМАНАХ ОГОСТА 2019
или за засаждането и отглеждането на думи
- Ние пак сме тук!
Така би казал бай Йордан Радичков. Да се видим, да си похуртуваме и да я сторим тая пуста премиера на алманах „Огоста 2019“. Без многословие, без парадност, та всеки според ръста и вкуса да си каже мнението как се засаждат или отглеждат думи, без „да се е репетирал като велик пред огледалото“. Или да премълчи. Щото сред врявата и „реалитита“, сред потопа от таланти, дето все ги търсим, някак подминаваме жаждата за вглъбеност, за съкровеност, за доброжелателност. Само безгрешните, съвършените и гениалните не са поканени. Те винаги „знаят какво да правят“.
И тази година Алманахът ни е като кладенче – откъдето и да се наведеш над него, все има как да си утолиш жаждата. Включително и за това как испаноезични и португалоезични четат Йордан Радичков до неговите 90 години от рождението. И още, описани и изказани вдъхновения, дето за първи път се публикуват за белия свят.
ДУМИ ОТ ПОКАНАТА
След 2012 година Дружеството на писателите и Община Монтана с всеки брой на алманах „Огоста" се опитва да отговорим на въпроса за смисъла на ЗАСАЖДАНЕТО И ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДУМИ. Изданието се превръща в реализирана надежда за автори и читатели, без да възпроизвежда гибелни амбиции. Насърчаваме творците да създават културен климат" там, където редките високопоставени посетители се отбиваха разсеяни, пренебрежителни и колебливи в отговорите си на Що е това Северозапад? Сякаш бяха убедени в „съдбовно" предопределените материална нищета,„културен пущинак" и екзотичен говор.
Респектиращо е присъствието на 134 автори — художници, поети и писатели, есеисти, учени, философи, университетски преподаватели и майстори на художествената фотография от Северозапада. То ни задължава да помним и възпроизвеждаме най-добрите традиции на духовността, защото нашето издание е като кладенче, откъдето и да се наведеш над него, да можеш да се напиеш, да почувстваш човечността и красотата на изкуството, а- според древните, само то ни прави богоравни.
В девет рубрични панела са подредени изповедите на авторите. В броя има уникални изследователски текстове и изображения, които се публикуват за пръв и са посветени на 90 годишнината на Йордан Радичков. Заедно с Румен Стоянов допълваме картината на света — 520 милиона човека четат на испански и португалски Радичкови произведения, възхищават му се, а в България тези страници и факти не са известни. Гостуват ни българи, земляци от 4 континента, които са в центъра на активен културен живот — издават вестници, списания, работят в медии и преподават творческо писане и български език. Публикуваме изследване, в което за пръв път се оповестява фактът, че близо 7000 българи са опитвали попрището на писателя за предходните 100 години до наши дни. Гостуват ни автори от Балканите и Русия, обединени в срещите „Свято слово,,, а съвместно българския Пен-Център и Националния литературен музей в рубриката „И своя корен ще докосна сам" осветяваме имена, разнасящи българското слово и писменост по света. Те ни се довериха и позволиха публикуването на авторските им творби, в замяна ще очакваме да акажат добра дума и там, където се случват европейски и световни литературни процеси. Така нашите автори получават шанс да шестват по света. И вече такива наши автори имат публикации в Лондон, Чикаго, Франкуфрт и другаде.
Длъжни сме да отговорим и иа още един въпрос — ако през 1651 година е създадена първата българска печатна книга в Рим, то що сторихме ний за свой си край, град и държава? Четящият човек е толкова важен, колкото императорът, кралят или папата — той ги създава и крепи. И всички те са зависими от духовността, започваща с книгата, а не с триумфални шествия, трагични драми, неимоверни страдания, озарени величия или мрачни провали. Да не забравяме поуката на времето, че ако днес седим на сянка, то е защото преди нас някой друг е посадил дърво. Ако сега знаем и помним своя род и език, то е защото някой преди нас ни е завещал мъдри и вдъхновяващи думи. Алманах „Огоста" като скромен белег на времето отговаря на важни въпроси, но дава и неизследвани надежди. В него заедно засаждаме и отглеждаме думи, под чиято мъдра сянка някога да поспрем, да поседнем и да си спомним за себе си и за съкровените непреходни неща, наричани „Живот.
ПРЕДСТОЯЩО! ПРЕДСТОЯЩО! ПРЕДСТОЯЩО!

АЛМАНАХ ОГОСТА 2019
или за засаждането и отглеждането на думи
- Ние пак сме тук!
Така би казал бай Йордан Радичков. Да се видим, да си похуртуваме и да я сторим тая пуста премиера на алманах „Огоста 2019“. Без многословие, без парадност, та всеки според ръста и вкуса да си каже мнението как се засаждат или отглеждат думи, без „да се е репетирал като велик пред огледалото“. Или да премълчи. Щото сред врявата и „реалитита“, сред потопа от таланти, дето все ги търсим, някак подминаваме жаждата за вглъбеност, за съкровеност, за доброжелателност. Само безгрешните, съвършените и гениалните не са поканени. Те винаги „знаят какво да правят“.
И тази година Алманахът ни е като кладенче – откъдето и да се наведеш над него, все има как да си утолиш жаждата. Включително и за това как испаноезични и португалоезични четат Йордан Радичков до неговите 90 години от рождението. И още, описани и изказани вдъхновения, дето за първи път се публикуват за белия свят.
Заповядайте!


Това не е
новина,
това е факт!

"ЗЛАТНО ПЕРО"
ЗА МАРТЕН
КАЛЕЕВ

И това вече
е факт!
ЗЕМЛЛЯЦИТЕ СИ ОСТАВАТ ЗЕМЛЯЦИ,
КЪДЕТО И ДА СА ПО СВЕТА!
В МОНТАНА И В БЪЛГАРИЯ
Е ...ДРУГА РАБОТА!
МАРТЕН КАЛЕЕВ
В ЧИКАГО!

Писателят Мартен Калеев във вестник "България" - Чикаго, САЩ.

Писателят Мартен Калеев във вестник "България" - Чикаго, САЩ.

Писателят Мартен Калеев във вестник "България" - Чикаго, САЩ.

Писателят Мартен Калеев във вестник "България" - Чикаго, САЩ.
МАРТЕН КАЛЕЕВ
В ЛОНДОН!
