ЗДРАВЕЙТЕ!
П Р И С Ъ С Т В И Я
 |  |  |  |
|---|---|---|---|
 |  |  |  |
 |  |  |  |
 |  |  |  |
 |  |  |  |
 |  |  |  |
 |  |  |  |
 |  |  |  |
 |  |  |
|---|---|---|
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
 |  |  |
Много е написано, много е казано за семейството. Ето какво премислях през годините.
И продължавам да премислям:
…Много внимавам, когато казвам "не" на хората, които обичам. Отрицанието не е добър съветник, едва ли ще се превърне в печеливша позиция. Или в авторитет!
Думичката "Не!" е добре да се среща по-рядко в славореда, макар твърде често да ми се струва, че би било "възпитателно".
Това е Тайната!
И да си знаете, когато казваме "Не!", това трябва... да звучи като "да". Долеч по-находчиво би било да накараме другите да кажат "не" преди нас. Поне за някои съществени неща.
Защото няма нищо друго, освен семейството, което да те кара да се чувстваш по-луд.
Или по-щастлив.
Или по-гневен.
Или по-... сигурен.
Когато бях малък, непрекъснато ме поучаваха, че търсенето на Щастието е "златното ключе", разковничето на истинския живот.
Щом тръгнах на училище, все ме питаха какъв искам да стана, когато завърша.
Аз отговарях малко инатливо, но напълно убедено: "Голям щастливец!".
"Другите", т. е. светът ми се подсмиваше иронично, по-старшите житейски назидателно натъртваха на думите, че все още разбирам какво ме питат.
А аз им отвръщах, че те, макар да са пораснали повече от мен, нищо не разбират от Живота!
И си мечтаех, с пълната убеденост, че най-хубавото на живота е да имаш Истинско семейство.
Близките ти да те разбират и да споделят с теб, както прави истинският приятел. Надявах приятелите ми да ме подкрепят така, като че ли са част от моето семейство.
В главата ми се въртяха и продължават да се въртят още толкова много неща – прочетени, чути, споделени, произнасяни молитвено или гръмогласно, одумвани с приятели и близки на чашка, разгорещено коментирани или тъжно признавани.
Всъщност, това няма значение!
За мен Значение има най-вече семейството…
Без него съм загубен, макар понякога да ми се струва друго…
"ЗЛАТНО ПЕРО"
ЗА МАРТЕН
КАЛЕЕВ
ТЪРЖЕСТВЕНА СЕСИЯ
ЗА ВРЪЧВАНЕ ЗВАНИЕТО
"ЗАСЛУЖИЛ ГРАЖДАНИН НА ГРАД ВЪРШЕЦ"
НА ПИСАТЕЛЯ
МАРТЕН КАЛЕЕВ
Слово на писателя
МАРТЕН КАЛЕЕВ
при връчването на почетното звание
"ЗАСЛУЖИЛ ГРАЖДАНИН НА ВЪРШЕЦ" :
Уважаема Госпожо Бончева,
Уважаеми Господин Лазаров,
Уважаеми Дами и Господа общински съветници,
Скъпи приятели,
Благодаря Ви от все сърце, че днес, на Деня на народните будители, намерихте време да уважите не само мен, а и всички онези, които със своето творчество са защитавали и усъвършенствали българския дух. Защото безрезервно са вярвали в него като в най-извисена кауза. Внасяли са безценен дар в съкровищницата на различните видове изкуства. Давали са примери за личностна и гражданска позиция. Правели са всички нас повече българи, повече родолюбци. Някои от тях са тръгвали от това невероятно небесно пасбище,наречено Вършец. Нямам пълна представа какво е изпаднало от каруцата на Бога по другите краища на нашата татковина. Но съм сигурен, че сам Бог си е харесал това място между Червени камик и Тодорини кукли, между Луканица и Раевец, между Стара река и Ботуня, до Раковица и Барбаращица. Явно Бог е надникнал отвисоко, отплеснал се е да съзерцава красотите на Вършецкия край и после е дотурил към онова, което вече е изпаднало от каруцата му. Затова този край има повече красоти, защото те са предизвикали Божието възхищение. И за да не бъде цялата тази хубосия нахалост дадена, им е пратил вършечани. Да я наглеждат, да й се радват , да разказват и на други хора какъв дивен е нашият край. И така в тази простичка
и велика симбиоза вършечанинът е ставал естет. Острил е и погледа,
и сетивата си от красотата и от благородството на природата. За да се съизмери
и с други светове, се е качвал я на Тодорини кукли, я на Ком, я на Острата чука, та да види Дунава и Влашко. Да усети полъха на Европата, който иде от всички посоки, когато човек е извисен не само физически, но и духовно. И аз съм надничал през техните очи и съм разказвал за видяното и стореното в моите книги.
Уважаеми Дами и Господа,
Благодаря на всички Вас за благородния жест и наградата – званието „Заслужил гражданин на град Вършец”.
Знам, че още много трябва да сторя, докато оправдая Вашето доверие и оказаната ми висока чест.
Благодаря на хората от инициативния комитет, насърчаван от г-жа Райна Симова. Те попитаха хората на Вършец какво мислят. Получиха и отговор. Това вече е само една преписка. Но зад нея аз виждам търсещи и критични погледи, мислещи и чувствителни хора, мои земляци, които клатят с глава и понякога се подсмихват иронично. Вършечани винаги са имали чувството за критична преценка, защото отдавна знаят максимата, че най-трудно се става пророк в собственото село.
Пък и днес едва ли е време за пророци!?!... В душата си нося от силата на земята,
от живителната минерална вода, от мъдростта на своите учители и на земляците си. Взех от красотата и тръгнах по света с мисълта, че съм длъжник на тази земя,
на тези хора. Защото няма такъв човек, който винаги и докрай да се е издължил на родното си място. Винаги човек остава длъжник на люлката си. Защото за един живот никога не се намира равна цена. Все нещо трябва да дотуряш, и все ще ти остава да дължиш. И все ще откриваш, че по чуждий край и медът горчи, а в родния и димът е сладък!
Приемам с благодарност тази награда и това звание, макар дълбоко да съм убеден, че Вие като истински благородници на духа сте ме авансирали със своето доверие. Приемам Вашия жест като жест към всички побратими по дух и перо.
Те в днешния напрегнат и задъхан делник продължават да отглеждат думи, мечти, идеали, без които бъдещето би загубило и очарованието, а може би и смисъла си. И най-вече, жаждата да се върви по трънливия път на духовното възвисяване.
Благодаря Ви!
2010 год. Мартен КАЛЕЕВ
Град Вършец
