…Много внимавам, когато казвам "не" на хората, които обичам. Отрицанието не е добър съветник, едва ли ще се превърне в печеливша позиция. Или в авторитет!

       Думичката "Не!" е добре да се среща по-рядко в славореда, макар твърде често да ми се струва, че би било "възпитателно".

        Това е Тайната!

И да си знаете, когато казваме "Не!", това трябва... да звучи като "да". Долеч по-находчиво би било да накараме другите да кажат "не" преди нас. Поне за някои съществени неща.

        Защото няма нищо друго, освен семейството, което да те кара да се чувстваш по-луд.

        Или по-щастлив.

        Или по-гневен.

        Или по-... сигурен.

      Когато бях малък, непрекъснато ме поучаваха, че търсенето на Щастието е "златното ключе", разковничето на истинския живот. 

       Щом тръгнах на училище, все ме питаха какъв искам да стана, когато завърша.

       Аз отговарях малко инатливо, но напълно убедено: "Голям щастливец!".

       "Другите", т. е. светът ми се подсмиваше иронично, по-старшите житейски назидателно натъртваха на думите, че все още разбирам какво ме питат.

      А аз им отвръщах, че те, макар да са пораснали повече от мен, нищо не разбират от Живота!

      И си мечтаех, с пълната убеденост, че най-хубавото на живота е да имаш Истинско семейство.

      Близките ти да те разбират и да споделят с теб, както прави истинският приятел. Надявах приятелите ми да ме подкрепят така, като че ли са част от моето семейство.

     В главата ми се въртяха и продължават да се въртят още толкова много неща – прочетени, чути, споделени, произнасяни молитвено или гръмогласно, одумвани с приятели и близки на чашка, разгорещено коментирани или тъжно признавани.

     Всъщност, това няма значение!

     За мен Значение има най-вече семейството…

     Без него съм загубен, макар понякога да ми се струва друго…