top of page

ЗДРАВЕЙТЕ!




П Р И С Ъ С Т В И Я
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
---|---|---|---|
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
---|---|---|
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
![]() | ![]() | ![]() |
Много е написано, много е казано за семейството. Ето какво премислях през годините.
И продължавам да премислям:
…Много внимавам, когато казвам "не" на хората, които обичам. Отрицанието не е добър съветник, едва ли ще се превърне в печеливша позиция. Или в авторитет!
Думичката "Не!" е добре да се среща по-рядко в славореда, макар твърде често да ми се струва, че би било "възпитателно".
Това е Тайната!
И да си знаете, когато казваме "Не!", това трябва... да звучи като "да". Долеч по-находчиво би било да накараме другите да кажат "не" преди нас. Поне за някои съществени неща.
Защото няма нищо друго, освен семейството, което да те кара да се чувстваш по-луд.
Или по-щастлив.
Или по-гневен.
Или по-... сигурен.
Когато бях малък, непрекъснато ме поучаваха, че търсенето на Щастието е "златното ключе", разковничето на истинския живот.
Щом тръгнах на училище, все ме питаха какъв искам да стана, когато завърша.
Аз отговарях малко инатливо, но напълно убедено: "Голям щастливец!".
"Другите", т. е. светът ми се подсмиваше иронично, по-старшите житейски назидателно натъртваха на думите, че все още разбирам какво ме питат.
А аз им отвръщах, че те, макар да са пораснали повече от мен, нищо не разбират от Живота!
И си мечтаех, с пълната убеденост, че най-хубавото на живота е да имаш Истинско семейство.
Близките ти да те разбират и да споделят с теб, както прави истинският приятел. Надявах приятелите ми да ме подкрепят така, като че ли са част от моето семейство.
В главата ми се въртяха и продължават да се въртят още толкова много неща – прочетени, чути, споделени, произнасяни молитвено или гръмогласно, одумвани с приятели и близки на чашка, разгорещено коментирани или тъжно признавани.
Всъщност, това няма значение!
За мен Значение има най-вече семейството…
Без него съм загубен, макар понякога да ми се струва друго…

"ЗЛАТНО ПЕРО"
ЗА МАРТЕН
КАЛЕЕВ




ТЪРЖЕСТВЕНА СЕСИЯ
ЗА ВРЪЧВАНЕ ЗВАНИЕТО
"ЗАСЛУЖИЛ ГРАЖДАНИН НА ГРАД ВЪРШЕЦ"
НА ПИСАТЕЛЯ
МАРТЕН КАЛЕЕВ